Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2011 17:10 - Неволите на общата външна политика на ЕС
Автор: kiselinchev Категория: Политика   
Прочетен: 646 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.05.2011 23:53


Европейският съюз е най-голямата икономика и пазар в света, с висока степен на интеграция в различни области. Но какво е положението, когато говорим за обща външна политика на общността? След Лисабонския договор ЕС реши да се опита най-после да говори с един глас на световната сцена. За целта бяха създадени постът президент и външен министър – съответно Херман ван Ромпой и Катрин Аштън. С малки военни мисии в Африка, Азия и на Балканите ЕС се подготвяше за нещо по-голямо.

Когато Либия затъна в гражданска война, ЕС изпадна в разнобой. САЩ искаха да свирят втора цигулка и президентът Обама даде да се разбере, че сега първостепенната роля трябва да изиграе ЕС. Съветът за сигурност на ООН гласува Резолюция №1973 за забрана на полетите в либийското въздушно пространство и за защита на цивилното население. Неочаквано Германия се въздържа при гласуването, с което се нареди в една група с Русия, Индия и Китай и показа, че на практика ЕС няма консенсус по либийската драма. Франция и Великобритания са на единия полюс, а Германия – на другия. Германия, която е основен фактор в ЕС, показа липса на готовност в нагласите вътре в Евросъюза. Фактически се разпадна тандемът Германия-Франция и Париж се оказа в един отбор с Лондон.

Общата външна политика стана причина на бял свят да излязат разногласията в Общността. В случая с Германия, думата си каза свръхпацифизмът й и нейното нежелание да участва във военна авантюра в Северна Африка. Това бе много съществено защото Германия, наред с Франция бяха локомотивът на идеята за обща външна политика.

Междувременно шансовете за успех на протестите в арабския свят говорят, че арабската пролет няма да донесе очакваните свободи и демократични промени в региона. В Сирия събитията подсказват решимост на режима да се справи с протестиращите с употребата на военна сила. Дори в Египет отстраняването на президента Мубарак не доведе до нищо друго освен до преминаване на властта в ръцете на военните.

Сега става ясно, че страните-членки на ЕС в мнозинството си нямат намерение да отдадат част от суверенитета си в името на общата външна политика. Часът на Европа се оказа химера.   





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kiselinchev
Категория: Политика
Прочетен: 1160640
Постинги: 521
Коментари: 500
Гласове: 798
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031