Пластовете на световната геополитическа и геостратегическа арена постоянно се разместват. Русия вече не е световна суперсила. Нейното място все повече се заема от динамично развиващия се Китай. Войната в Либия показа, че Франция и Великобритания са в състояние да се намесват успешно под флага на НАТО, дори и без американското водачество. От Вашингтон бе лансирана тезата, принадлежаща на екипа на Барак Обама, че САЩ могат да ръководят и от задна позиция. В смисъл, че политически и до някъде военно, Лондон и Париж могат да заместят Вашингтон.
Дясноконсервативното течение в Републиканската партия естествено не е съгласна с тази теза и настоява, че САЩ трябва да водят западния свят от челна позиция. Това изглежда по-скоро като ариаргардна битка на американската десница. Естествено, че ролята на САЩ в много отношения е незаменима, дори в случая с войната с треторазрядна сила, каквато бе режимът на Кадафи. Имам предвид космическата разузнавателна операция на САЩ, както и изстреляните крилати ракети, които поразиха противовъздушната отбрана на либийския диктаторски режим. Имам предвид също така спорната информация, че след 6-месечната операция в небето на Либия, Франция и Великобритания се оказаха без повече боеприпаси. Така или иначе, най-важният политически момент от либийската кампания бе да не се носи от САЩ отговорността за поведението на Запада, включително западната интервенция в Либия и всичко това да не се инициира от Вашингтон, който води две войни с ислямски държави - Ирак и Афганистан. Това е особено важно от гледна точка на Русия и Китай, които са настървени противници на американската военна хегемония в световен мащаб.
По-нататъшната първенствуваща световна роля на САЩ до голяма степен ще се реши на президентските избори през ноември 2012 година. Ако Барак Обама получи втори мандат в Белия дом, тенденцията на свиване на американските военни ангажименти по света ще продължи и ще се задълбочи. Това би отговаряло и на днешното разположение на силите в политическата и икономическата област. Ако обаче победят републиканците, в лицето на Пери, Ромни или Сара Пейлин, Вашингтон ще се опита отново да постави САЩ по значимост над целия останал свят. И това ще се основава на доминиращото американско надмощие във военната област.
За независимите политически наблюдатели е ясно, че ролята на САЩ на единствена суперсила – роля, която Америка получи след разпадането на бившия Съветски съюз, вече не е актуална в предишния смисъл. Американската империя бавно, но неизменно отстъпва на един многополюсен свят, в който САЩ са първи, но първи сред равни.