Идната седмица в ООН ще бъде обсъждано искането на Палестинската автономия за статут на държава и за пълноправно членство в организацията. Въпросът за държавност на палестинците ще предизвика сериозно обтягане на отношенията между Палестина, Израел, САЩ и арабските държави. Президентът на Палестинската автономия Махмуд Абас ще потави въпроса най-напред в ръководния орган на ООН – Съвета за сигурност, където петте постоянни членове: САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай, имат право на вето. Махмуд Абас ясно очерта искането на палестинската страна – границите на бъдещата палестинска държава да обхващат Западния бряг, ивицата Газа и източен Йерусалим като столица. Съединените щати окачествяват това искане като едностранен акт, който не може да донесе решение на израело-палестинския спор. И на този акт САЩ ще наложат вето в Съвета за сигурност.
Проблемът на Махмуд Абас е в това, че неможейки да придвижи въпроса за създаване на палестинска държава (всички, включително и Израел признават това право), той губи контрол над палестинските територии. Двадесет години след международното споразумение от Осло, което заложи правото на две близкоизточни държави – Израел и палестинската държава, израелско-палестинските преговори с посредничеството на Вашингтон продължават да боксуват.
На всички е ясно, че практическа полза от поставянето на въпроса за палестинска държава в ООН няма. Съединените щати ще бъдат принудени да наложат вето. Тогава вероятно Абат ще отнесе въпроса до Общото събрание на ООН, където искането на палестинците може да получи подкрепа, но тя ще бъде символична.
Едностранният подход на палестинците е в това, че предпоставят границите на бъдещата държава. В тази територия има петстотин хиляди израелски заселници, заради което Тел Авив настоява, че границите на палестинската държава са предмет на израело-палестински преговори, но освен проблема със заселниците Израел иска да си гарантира териториална сигурност.
Преговорите за мирно решение на близкоизточния проблем се точат в продължение на четири десетилетия и истински прогрес за окончателно решение не е постигнат. Сега обаче, въпросът е в нов контекст – изолацията, в която Съединените щати ще изпаднат с налагането на вето в Съвета за сигурност и като цяло в ООН. Арабската пролет донесе свалянето на диктаторските режими в Египет, Тунис и Либия и мощен процес към демократизация на арабския свят. Съединените щати по обективни причини подкрепят арабската пролет, сега обаче заставайки зад Израел ще бъдат обвинени в политика на двоен аршин. Трябва да имаме предвид и още нещо важно – движението Хамас, което контролира ивицата Газа заема негативна позиция, спрямо плана на Абас и го окачествява като пропаганден. На всичко отгоре, президентът Барак Обама не е безусловен защитник на Израел и на неговата териториална експанзия. Така че палестинския проблем в ООН придобива ново измерение – могат ли САЩ до безкрайност да защитават Израел и как това ще се отрази на промените в посока на демократизация на арабските държави.
