Има сериозни основания да се прогнозира, че Барак Обама ще бъде президент само един мандат, неслучайно, лозунгът на републиканската опозиция е „Обама само с един мандат в Белия дом”. Най-тежкият проблем на сегашният американски президент е високата безработица – официално 9,1%, а реалната е 16,2%. За да подобри предизборните си позиции Барак Обама ще трябва да намали официалната безработица на около 8,1%, нещо, което с днешна дата изглежда невъзможно.
Одобрението за Барак Обама е спаднало на 41%, което в никакъв случай не е обнадеждаващо за него. Историческата практика и сондажите на общественото мнение са показали, че при одобрение само от 35% президентът губи шансовете си за преизбиране за втори мандат. Опасността, която грози Барак Обама е до изборите след 14 месеца да изгуби подкрепата на още 6% и от 41% да спадне на 35%. За да успее Барак Обама трябва да запази своята електорална база сред демократите вляво от центъра и същевременно да не отблъсне избирателите от центъра. Защото ако вкупом центристите гласуват за републиканския кандидат, изборите ще бъдат загубени за Барак Обама.
Разковничето може би се крие в следното противоречие. Барак Обама ще увеличи данъците за хората с годишен доход над 1 милион долара, което се възприема и от подкрепящите президента демократи, и от избирателите от центъра. Но използването на този значителен приход за стимулиране на икономиката, от което Обама се нуждае, се одобрява ат демократите, но се отрича от избирателите центристи. Всъшност може ли въобще Обама да примири тези две разминаващи се позиции, за да може да бъде преизбран. За сега изглежда, че това е невъзможно.
По принцип, в Съединените щати на изборите за президент решаваща е вътрешната политика, още повече това е валидно за кандидата по време на тежка икономическа криза. Ще съумее ли президентът Обама да съживи икономиката, да даде тласък на растежа на БВП – това от днешна гледна точка изглежда невъзможно. Във външната политика пък, хоризоните на Барак Обама също не са розови. Близкият изток е на път да се взриви във връзка с арабската пролет  и искането на палестинците да получат статут на независима държава, като американският президент налага вето на това искане на палестинците.
На времето Европа посрещна с ентусиазъм Барак Обама, защото той искаше да изслуша европейските си партньори. Да, но европейците и по-специално Германия искаха американския президент да се вслуша в европейските проблеми и да реагира на тях позитивно. Например във връзка с войната в Афгонистан.
Но да се върнем към решаващата вътрешна политика. Разбира се, ако републиканците издигнат неубедителен кандидат, или кандидат с екстремистки уклон, шансовете на Барак Обама се подобряват значително. Едва ли обаче може да се разчита на такава грешка от тяхна страна.