Владимир Путин, който при президентските избори през идния март се очаква да се върне на президентския пост, лансира радикалната идея за Евразиатски съюз, който в някаква степен да бъде реплика на разпадналия се през 1991 год. Съветски съюз. Наред с това, Москва показва големи амбиции да си върне статута на военна суперсила, която да дели мегдан със Съединените щати. Премиерът Путин изложи своята идея за Евразиатски съюз в контекста на безпрецедентното възраждане на руската военна мощ, като основна компонента на статута на свръхсила. В тази посока възстановяването на въоръжените сили на Русия и нейното глобално влияние ще получат 600 нови бойни самолета, 1000 бойни хеликоптера, 100 военни кораба, включително авианосни крайцери и 8 атомни подводници с балистични ракети на борда. Тук се вписва и суперракетата с морско базиране Булава, която при изпитанията дълго време създаваше проблеми с неуспешни опити. Всичко това се добавя към стратегическите ракетно-ядрени сили на Русия, които са съизмерими със стратегическия потенциал на Америка.
Тези числа и проекти красноречиво говорят за много сериозните намерения на Путин във военната област, но ключова роля за превъоръжаването на Русия ще има изтребителят от пето поколение Т-50 на конструкторското бюро на Сухой. Този забележителен самолет е първият проект в Русия, който не представлява разработка на базата на самолети от времето преди разпадането на СССР. Русия притежава знаменити конструкторски бюра, като МИГ, Сухой, Туполев и Илюшин, но днес проблемът опира във възможностите на руската промишленост да усвои и да произведе серийно сомолетът Т-50. Този многоцелев изстребител ще бъде потенциалният руски отговор на американският F-22 Раптор.
Т-50 е един вид пробен камък за руския военнопромишлен комплекс, който сега се възстановява след 20 години упадък. Финансовите средства и конструкторските умения са налице в днешна Русия, но проблемът опира до възможностите на съкратения на половина военнопромишлен комплекс. Макар характеристиките на Т-50 да са секретни, знае се че той е „невидим” за радарите, има голяма маневреност, може да лети продължително време със свръхзвукова скорост и притежава радарни уреди за виждане отвъд хоризонта. Конструирането и масовото производтво на авангардна военна техника изисква развита промишленост, която е на ти с новите технологии и разполага със свръхточни машини и високо квалифициран персонал.
На сегашния етап проектът Т-50 буксува, след като се появиха проблеми на авиационното шоу с един от неговите прототипи. Между другото, изтребителят на Сухой се разработва от Русия съвместно с Индия в ролята на младши партньор. Частичното разпадане на руския военнопромишлен комплекс означчава, че вече ги няма предишните субконтрактори на всички детайли и самолетът трябва да се изработва изцяло от основният производител. Това обаче изтощава ресурсите и отнема допълнително много време, преди Т-50 да постъпи на въоръжение.
Между другото Русия по обективни причини закупува оръжейна техника от чужбина: германски снайперистки пушки, израелски безпилотни летателни апарати и най-важното френски хелекоптероносачи Мистрал . Така или иначе, ако иска да си върне статута на суперсила, Русия трябва самата да произвежда ултрамодерна военна техника и то в масово производство. Затова съдбата на Т-50 е от решаващо значение.
