Надигна се самоорганизиращо се протестно движение в целия свят, най-напред в Съединените щати и Европа, а впоследствие и в Южна Америка. Стотици хиляди протестиращи окупираха улиците и площадите, за да изразят гневния си протест срещу властта на банките и големите корпорации – виновниците за сегашната финансово-икономическа криза. Огромната подготвителна и организационна работа бе извършена без команден център, без водеща партия, само с помощта на социалните мрежи Фейсбук и Туитър.

В Съединените щати вече четвърта седмица бушува движението „Окупирай Уолстрийт” – средището на съвременния банков свят, символът на американската капиталистическа система.

Глобалните медии през всичкото време не намираха за нужно да отразят достойно протестите в Ню Йорк и чак когато социалното явление прехвърли границите на Америка, на него започнаха да му обръщат сериозно внимание. Със сигурност обаче трябва да се каже, че рупорите на ултралибералния капитализъм веднага окачествиха социалното протестно движение като популизъм.
Работата е в това, че за последствията от сегашната тежка и продължителна криза плаща средната класа - едни загубили работата си, други ипотекираното си жилище, трети със силно орязани доходи. В контраст на скандалното богатство и разкош на банкерите и корпоративните босове.

В Съединените щати движението окупира Таймс скуеър в Ню Йорк. В Лондон  протестиращите с лозунга „окупирай лондонската фондова борса” заеха пространството в Лондонското сити. Протестното движение в Ню Йорк се разпространи в големите американски градове, прескочи Атлантическия океан, отиде в Лондон, Париж, Рим, Мадрид и накрая оттекна в Южна Америка. В Съединените щати към движението се опитват да се присъединят синдикатите, за да му придадат по-ясна насоченост и единство на целите. В известен смисъл сега се решава проблема дали протестът е заради самия протест, или за да издигне платформата за полтическа и социална промяна.

Виждаме, че се появява протестно движение, което няма лидери и лидерска партия, а се самоорганизира с помощта на социалните мрежи, един принципно нов момент, който се манифестира  за първи път тази година с арабската пролет. Тези протести не са самоцелни, те изразяват нарастващото недоволство в развитите индустриални държави срещу диктата на едрия финансов и корпоративен капитал, когато стотици хиляди, а в бъдеще и милиони ще издигнат своя протестен глас.

Движението преди всичко има глобален характер. Второ, в наши дни се наблюдава преломен момент в целия свят, защото не се вижда реалния край на глобалната криза. Трето, икономиката е в глобален упадък, така че младите хора не виждат перспектива в непосредственото бъдеще.

 

 

Протестното движение взима за свой образец вълната от протести в САЩ, която сложи край на Виетнамската война. И също така, движението за граждански права на Мартин Лутър Кинг, което сложи край на расовата дискриминация.

Днес протестиращите издигат мощен глас срещу финансовите спекулации и превръщането на борсите в един вид казина, където се печелят и губят милиарди долари. На този ранен етап движението е рожба на отчаянието и краха на финансовата система в развитите индустриални държави и искане за повече справедливост в споделянето тегобите на финансовата криза. Западът в продължение на много години се радваше на социален мир и измамно благоденствие. Сега обаче, западните общества са разтърсени, както от продължителната криза и така и от нейните социални последствия.
Не може да се предвиди дали това в основата си спонтанно и недирижирано протестно движение ще бъде мимолетно, или ще се превърне в трайно и устойчиво явление в западния свят. Това е силата и слабостта на протеста, който е провокиран от ясни причини, но няма ясни дългосрочни цели. Все пак, ако съдим от опита на 60-те и 70-те години на миналия век, когато протестните движения спряха Виетнамската война и надскочиха расовата сегрегация, има достатъчно основания да се очаква едно солидарно социално движение в глобален мащаб да промени политическото и социално статукво.

Започва се. Надявам се това да завърши след няколко години с пълно зачеркване на либерализма, егоизма, демагогията и тоталната несправедливост. Нужно е социално общество с регулирано стопанство и преобладаващо държавна собственост, а безработицата трябва да се забрани със закон.