Неизвестността около политическото положение в близкото бъдеще на Гърция ту намалява, ту се увеличава. И всичко това става поради крайно рискованото намерение на премиера Папандреу да проведе референдум, относно споразумението от Брюксел, сключено на 27 октомври. След извънредната среща на Георгиос Папандреу с канцлера  Меркел и президента Саркози в Кан, стана извество, че референдумът се планира за 4 или 5 декември.

Сега обаче събитията се развиват главоломно. В обедните часове на днешния ден в Атина се говореше, че премиерът Папандреу ще подаде оставка пред президента Папуляс. Малко по-късно той свика извънредно заседание на кабинета, тъй като сред министрите му се чуваха гласове срущу министър-предстедателя.

Към 18 часа българско време премиерът Папандреу заяви пред парламентарната група на управляващата партия ПАСОК, че провеждането на парламентарни избори сега би било катастрофа. Изборите биха донесли риск от банкрут на Гърция. Най-важният момент обаче в изказването му пред парламентарната група бе свалянето от дневния ред на въпроса за евентуалния референдум. Папандреу даде да се разбере, че ако бъде постигнат консенсус вътре в ПАСОК и като цяло в парламента, нуждата от референдум ще отпадне.

Но от друга страна не е ясно дали гръцкият парламент ще гласува вот на доверие на правителството Папандреу в петък 4 ноември. Сега топката е в полето на опозиционната Нова демокрация.

На снощната пресконференция Меркел посочи, че по същество въпросът е иска ли Гърция да остане в еврозоната. В случай на отрицателен вот Гърция ще излезе от еврозоната, но ще отключи верижна реакция от събития, които ще разкратят положението на Италия и Испания и ще предизвикат постепенното разпадане на еврозоната. Още повече, че лидерите на ЕС все повече са загрижени за съдбата на еврото, отколкото за съдбата на Гърция.

Някои бивши членове на социалистическата партия ПАСОК на Папандреу смятат, че правителството ще оцелее при вота на доверие.

Опозоционната партия Нова демокрация в лицето на нейния лидер Антонис Самарас заема позиция с искане за предсрочни избори. Това включва още един елемент на несигурност в гръцкия политически пъзел. На всичко отгоре управляващата  социалистическа партия е вътрешно разделена на три фракции: реформатори, които смятат, че Папандреу не е извършил обещаните промени; твърдите подръжници на премиера; традиционалистите, които искат да се демонтира социалната държава.
На 16 октомври трима министри от кабинета Папандреу излязоха с призив към премиера да извърши обещаните промени: съкращаване на работните места в държавния сектор, намаление на пенсиите и приватизация на държавните бизнеси. Според някои гръцки наблюдатели ситуацията в управляващата партия донякъде се е променила в полза на Папандреу. Като това е станало след като критиците  - социалисти са разбрали, че не може да се формира коалиционно правителство и съответно трябва да разчитат на Папандреу.
Всички опозиционни партии са заявили, че при вота на доверие ще гласуват с „не”. Според други наблюдатели критиците на Папандреу в партията му са станали известни с празните заплахи към премиера, като впоследствие са се примирили с неговата политика.

Казано в едно изречение, след много перипетии и лъкътушения на фона на политическата драма и борбата на Папандреу да спаси собствената си политическа съдба, утрешното гласуване в парламента ще има съдбоносен характер.