Тази седмица Русия ще изстреля безпилотен космически кораб към Марс. Автоматичната космическа станция последна дума на технологията ще кацне на спътника на Марс Фобос, ще вземе проби от скалистата почва и ще ги донесе обратно на Земята. По този начин Русия възвръща своето космическо самочувствие и първенство с автоматични космически кораби. Да напомня, че през 70-те години на миналия век, след като загуби съревнованието със Съединените щати за кацане на астронафти на Луната, извърши безпилотен полет за вземане образци от лунната почва и ги достави обратно на Земята. Сегашният безпилотен космически кораб към Марс ще бъде нова руска премиера. Той ще отбележи и новото международно сътрудничество в овладяването на Космоса, като изведе и вкара в орбита на Марс китайски сателит.
Съществуващият американо-европейски проект Ехо Марс за полет и кацане на автоматична станция на червената планета, засега е замразен. Този проект предвижда основно изучаване на Марс и евентуалното откриване на следи от биологичен живот. Независимо, че проктът Ехо Марс се оценява само на един милиард долара, поради недостиг на средства, той се отлага за неопределено време. Впрочем, Ехо Марс се обърна към Русия за съвместна програма, чиято основа би била руската ракета Протон.
Така или иначе, полетът на човек до Марс и обратно трябва предварително да бъде трасиран от безпилотни автоматични станции. Самият пилотиран полет до Марс се предвижда след 2020 година, но всестранната му подготовка се провежда още сега. Тези дни шестима доброволци приключиха експеримент, при който прекараха 18 месеца затворени в специална капсула, за да се види как човешката психика ще понесе продължителната изолация. Защото 18 месеца ще трае и бъдещия пилотиран полет до Марс и обратно.
Космическата совалка Шатъл завърши своите орбитални мисии, натрупвайки огромен научен и технологически материал. Оказава се, че НАСА вече не разполага със средства за изпращане на космонавти на борда на Международната орбитална станция, която от години кръжи около нашата планета. Сега единствената ракета за доставка на хора и апаратура на станцията е руската ракета Протон. Проблемът е в това, че днес НАСА не разполага с достатъчни бюджетни средства, което би й позволило да продължи космическите полети за нуждите на науката и технологиите. Същият проблем с недостига на бюджетни средства ограничава и програмата на европейската космическа агенция – ЕСА, както и на Русия. С десетилетия изследването на Космоса се държеше на принципа „дайте още средства”, но при сегашната глобална криза нещата неблагоприятно се обърнаха.
Интересен е случаят с американския проект Джеймс Уеб, който трябваше да замени изстреляния още през 1990 година астрономически телескоп Хабъл, но засега Уеб е на Земята. Този проект предвиждаше извеждането в орбита на телескоп, който има диаметър 6,5 метра. За сравнение диаметърът на телескопа на Хабъл е 2,4 метра. Но Конгресът, от който зависи космическият бюджет засега не отпуска необходимите средства. Днес Уеб, който ще обслужва американски и европейски учени се отлага за 2020 година. Тогава да се надяваме, астрономите ще могат да надникнат в дълбоката Вселена.
