Гърция и Италия продължават да са фокуса на кризата в еврозоната. Вероятността за технократско правителство в Гърция и за това, че Силвио Берлускони слиза от политическата сцена слабо помагат за уверяване на инвеститорите, че всяка от двете държави е подготвена за дълбоки структурни реформи, за да се възстанови растежа и да се намали дефицита. Новият премиер на преходното правителство на националното единство в Гърция вероятно ще бъде Лукас Пападимос. Сформирането на неговото технократско правителство се оказа по-трудно, отколкото се предполагаше.
Лидерите на ПАСОК и Нова демокрация не можаха да стигнат до консенсус за новия премиер и неговия кабинет. Този следобед преговорите в Атина ще продължат. Очакваното правителство със сигурност ще получи вот на доверие от гръцкия парламент. За тези стотина дни, в които ще управлява кабинетът трябва да свърши две важни неща – да ратифицира споразумението от Брюксел и да подготви предстрочните парламентарни избори.
За Италия казват, че е твърде голяма, за да бъде оставена да пропадне и твърде голяма, за да бъде спасявана. Това е безспорно така, но за да се предприемат ходове за предотвратяване на опасното хлъзгане надолу трябва да бъде отстранен 17-години управлявалият Силвио Берлускони. Впрочем той е оцелял при 50 вота на доверие, което потвърждава репутациата му на ловък задкулисен играч на парламентарната сцена. Вчера след обед долната камара на парламента одобри бюджета на страната, но за пръв път Берлускони загуби парламентарното мнозинство. Сега той разполага с 308 гласа, като за мнозинство са необходими 316 гласа.
Главният коалиционен партньор и лидер на Северната лига Умберто Боси вчера покани Берлускони да подаде оставка, но 75-годишния пословично упорит премиер реши да играе докрай. Сякаш не разбира пред каква ужасна опасност е изправена Италия. Късно снощи Берлускони бе приет от италианския президент Джорджо Наполитано. След посещението му при президента италианският премиер най-накрая се предаде пред неизбежното. Той ще подаде оставка след като парламентът одобри антикризисния бюджет на кабинета, което се очаква да стане в края на следващата седмица.
Главният проблем пред Италия е колосалния дълг от 1,9 трилиона евро, което е 120% от БВП на Италия. Този дълг е по-голям от сумарния дълг на Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. Лихвеният процент по обслужване на дълга достигна 6,74% и е все по-близо до критичната точка от 7%, когато става невъзможно обслужването на дълга.
Сегашната глобална криза неправилно се определя като финансова или икономическа. По-скоро кризата е системна, криза на капитализма като система. Работата е в това, че съвременният капитализъм не е нито перманентна, нито универсална система, както негови апологети се мъчат да ни убедят. По-скоро капитализмът е вяра в това, че сумата от интереси на отделните лица отговаря на всеобщите интереси. Това обаче се оказва погрешно.
