Втората египетска революция налезе в много сложен етап. Мощните протести на площад Тахрир в Кайро принудиха военната хунта да направи отстъпки – да обяви крайния срок за президенстите избори – до 30 юни, и да се съгласи поне формално с предаване на властта на гражданско правителство на националното спасение. Според информацията от Кайро Висшият военен съвет е приел оставката на сегашното напълно безсилно правителство и е предложил на известния египетски политик Мохамед ел Барадей да сформира бъдещия кабинет. Барадей обаче се колебае преди да приеме поста, докато стане ясно с каква реална власт ще разполага като премиер на преходно правителство.

В обръщение по египетската телевизия лидерът на Висшия военен съвет фелдмаршал Хюсеин Тантауи се опита да спаси полжението си за наследник на сваления президент Мубарак като казва, че в референдум може да се реши въпросът за оттеглянето на военните от върховната власт. Ще напомня, че от 60 години Египет е управляван от военните и сега те искат да си запязят правото да имат последна дума и след преминаването към цивилно управление. Това обаче среща яростната съпротива на митингуващите на площад Тахрир в Кайро.
Военните потвърдиха, че парламентарните избори ще започнат както е обявено предварително на 28 ноември. И тук се намесва най-деликатният момент. Повечето представители на политически партии биха искали парламентарните избори да се отложат поради ненормалната обстановка в страната. Но лидерите на ислямистката партия Мюсюлманско братство, за които се смята, че вероятно ще спечелят изборите, настояват да няма никакво отлагане. Младите от Мюсюлмансктото братство участват наред с другите младежи в протестите с искане за оттегляне незабавно на военната хунта.
Проблемът е в това, че демократичната революция в Египет може да доведе на власт вместо традиционно управляващите генерали на Мубарак, Мюсюлманското братство, което е свързано с ислямския закон и недемократичните повели на Корана. Така че, египетската революция сега е изправена пред невъзможния избор между военна хунта и ислямистко управление, което ще дойде на власт чрез парламентарните избори. Това буди опасения от ислямизация на общо взето светския Египет, нещо на което военните разчитат, за да запазят правото си на последна дума в политиката.
От друга страна, военната хунта изглежда, че не може да осъзнае един решаващ факт – колкото повече репресии се прилагат, толкова по-силна става съпротивата. Особено предвид  на убитите на площад Тахрир. Прави впечатление, че това късогледство сякаш е навсякъде в арабския свят – Египет, Сирия и Йемен.