Срещата на високо равнище в Брюксел завърши с половинчати решения за спасяване на еврото. Но в едно отношение срещата на 27-те бе вододел, който очертава близкото бъдеще на Европа. Става дума за това, че най-после за всички стана ясно кой е главният играч в Европа, кой е неуспоримият лидер на еврозоната и ЕС на сегашния етап. Тези, които с ирония се приспособяват към явната германска донимация, чертаят не особено привлекателна картина за еврозоната и Евросъюза, когато зад волана стои Германия. Говори се за строга, студена, пълна с дисциплинарни наказания нова германска Европа. Работата е в това, че Берлин зае полагащото му се командно място, но по особен начин. Германия същевеременно е изолирана, както заради историческите предубеждения към нея, така и заради дисциплиниращата роля, която налага на партньорите си.

Брюкселската сделка изключи Великобритания, която винаги е дърпала към себе си и назад ЕС. Премиерът Камерън реши да защитава интересите на Лондонското сити в момент, когато ставаше въпрос за спасяване на еврото. И по този начин Камерън доведе до самоизключване на Лондон от голямата европейска игра. Ако въпросът бе до премерване на силите между Берлин и Лондон,  ясно е кой има надмощие, макар дори Франция на Саркози да не е изцяло доволна на ролята си на младши партньор на Германия. Гърция, Италия и Испания, които са в критично положение, не се радват особено на новото разположение на силите в Евросъюза.

В самата  Германия цари известно объркване от новата флагманска роля на Ангела Меркел. Германците се мъчат да изчислят колко ще струва спасяването на еврозоната, на която ще бъде наложен германски модел на страги икономии за излизане от дълговата криза.

Германският  износ премина границата от един трилион евро, за пръв път в историята и споровете за дефицитите в Европа се разглеждат от германците като завистлива реакция на прахосниците от европейския юг. И сякаш завистниците искат да накажат Германия за нейния икономически успех. От високо германско място бе заявено, че Европа трябва да се раздели с илюзията, според която държавните разходи стимулират растежа. Очевидно такъв е германския прочит на теорията на Джон Мейнърд Кейнс.

Когато този режим на строги икономии, наложен в еврозоната от Германия задуши всякакъв прираст на реалната икономика, ще има със сигурност доста ругатни по германски адрес, най-вече заради увеличаващата се безработица.

Заставането на Германия начело на ЕС има своята дълга предистория. Това е обединението на Германия с поглъщането на бившата ГДР, жертването на стабиланата германска марка в полза на еврото и сегашната тежка криза, заплашваща общата европейска валута.

Сега Германия плаща и съответно поръчва музиката, Франция свири втора цигулка, но формиралият се дуовират налага волята си на малки и големи в ЕС, особено сега във време на изпитания. Германия днес е в трудна позиция – посрещана със страх, когато налага волята си и обратно, критикувана, че не води Европа, когато не иска да заеме челното място.