В самото начало на 90-те години на миналия век, САЩ без дори един изстрел, спечелиха студената война. Това не се дължеше на някакви активни действия на Вашингтон. Дължеше се на това, че съперникът на САЩ - Съветският съюз и неговата съветска империя се разпаднаха.  Руският премиер Владимир Путин нарече това „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век”.

Вашингтон нямаше предварително изготвен план как да използва радикалната промяна в световните дела. Американският президент Бил Клинтън слабо се интересуваше от външната политика и бе се коноцентрирал върху икономическите проблеми. Разбира се, въоръжените сили на САЩ се подържаха на най-високо равнище, но конкретна военна акция не се предвиждаше. В Русия на власт дойде президентът Борис Елцин – алкохолно зависим политик, който реагираше с отстъпки на всеки знак от Вашингтон.

В края на 90-те години американският държавен секретар Мадлин Олбрайт се похвали, че САЩ са станали „незаменимата страна”. По този повод наблюдателят на Ню Йорк Таймс Томас Фридман писа, че е настъпила епохата на господство на американската мощ, американската култура, американския долар и американската флота. Тогавашният френски външен министър Юбер Ведрин обобщи положението, като подчерта, че американаският глобализъм, който господства повсеместно не е в твърдата военна сила, не е в репресивни форми, а е в главите на хората.

На смяна на Бил Клинтън във Вашингтон дойде Джордж Буш младши.  В неговата философия на политиката господстваше доктрината на неоконсерватизма. А това означаваше преди всичко превантивни войни, износ на демокрация и агресивна солова политика на САЩ. Светът обаче се бе съвзел след краха на Съветския съюз. Във войната в Ирак Буш изпадна в международна изолация от съюзниците си. Впрочем след 9 години САЩ се изтеглиха от делтата на Тигър  и Ефрат, оставяйки Ирак на прага на гражданска война между шиитската и сунитската конфесия на исляма.

Първоначалният успех на САЩ в Афганистан, където американците изтласката талибаните от ключовите райони, със времето също се обърна срещу САЩ и НАТО. Вместо привнесена демокрация в Афганистан се настани политическата корупция. Стана ясно, че войната не може да бъде спечелена и САЩ планират до 2014 година изтеглянето си от Афганистан.