Преди десетина години американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд предизвика възмущение, защото си позволи израза „стара Европа”. Как може да говори за стара Европа, не без злоба говореха французите и германците, когато утопичният ЕС беше на вълната на модата, новата валута еврото поскъпваше, а САЩ все повече международно се изолираха с войната в Ирак и Афганистан. Колокото повече се променяше ситуацията, толкова повече Европа остава същата.

Великобритания се явява страна, която хем е в Европа, хем е извън нея. Британският премиер Дейвид Камерън твърди публично, че Великобритания е интегрална част от Евросъюза, докато на четери очи твърди, че не е част от Европа. Щом в ЕС стане горещо, Великобритания се отдръпва, водена от интересите си.

Отново в ЕС изплува „германският проблем”. Която и година да вземете предивид - 1870, 1914, 1939 и 2011 година - европейците винаги са се опасявали от единна Германия, която по различни културални причини произвежда повече материални блага, отколкото й се полага, съотнесено към останалата част на Европа. В това отношение френският президент Саркози, който прославя галската култура, се стреми едновременно да сдържа могъщия си съсед и да го подкупва с политика на отстъпки.

От векове средиземноморска Европа – люлката на западната цивилизация, показва застой в сравнение с европейския Север. Догматичният католицизъм, православието, съседството с войнствените османлии и липсата на широк излаз на Атлантически океан, способстваха за стагнацията на средиземноморска Европа. Гърция, Италия, Испания и Португалия винаги са се разглеждали като топли и приятни места за прекарване на ванкациите, но не и за работа.

Европа винаги се е опасявала от два могъщи съседа - Русия и радикалния ислям. Османските турци два пъти достигат до стените на Виена, без да могат да я превземат. На два пъти огромните европейски армии нахлуват в Русия, но на практика биват разгромени и загубват своите империи. Това става при Наполеон и Хитлер. Същевременно Русия окупира половин Европа в продължение на половин век, а и сега я сплашва с енергийната зависимост и разполагането на ракети в Калининградската област.

След войната за независимост на САЩ 1775 – 1783 година европейците едновременно започват да се преселват в Америка и заедно с това я корят като груба, недодялана и недостатъчно цивилизована в европейския смисъл на думата. От друга страна, от Америка се е очаквало да окаже на Европа военна помощ – така е през Първата и Втората световни войни. Сега пък се очаква финансова помощ за закъсалия в дългова криза Европейски съюз.

Интересно е, че през определени интервали от време, самопровъзгласили се визионери се кълнат, че Европа може да заживее в мир, следвайки утопични правила. Или пък да бъде обединена в една голяма система по недемократичен начин – доброволно или принудително. Но ако погледнете в историята, като се вземат предвид решенията на Виенския конгрес през 1814 година, разпространението на Наполеоновите войни и предвид всички обещания на зародилите се в Европа фашизъм и комунизъм – резултатът остава един и същ: противоречия, разделение, подозрение и в крайна сметка вътрешни борби на Европейския континент.

Такова е тенденциозното виждане за Европа на част от просветените американци, които сякаш открито злорадстват за кризата, обхванала Европейския съюз.  На този фон за сега не се очертава яснота кое ще вземе връх – обединението на Европа при всичките проблеми, или центробежните сили, коите ще разрушат Евросъюза.