Опитът на САЩ е поучителен и за нас. Сега триумфира гледището, че са необходими драстични икономии, с други думи рязко свиване на разходите. Важно било бюджетният дефицит да бъде овладян, а не е толкова важно да бъде овладяна безработицата. За пример се дава Ирландия, която миналата година приложи „икономическа експанзия” чрез строга бюджетна дисциплина и свиване на разходите. Но, да не се избързва със заключенията, защото Ирландия задълбочи рецесията си и всякакви чужди капиталовложения се изпариха.
Според теорията на Джон Менард Кейнс, който изрично посочва, че бюджетната дисциплина и икономиите трябва да се прилагат във време, когато икономиката солидно нараства, а не във време на рецесия. Съветите на големият английски икономист днес някои пренебрегват, защото ги смятат за леви. Времето на икономически бум, а не на рецесия, е време за свиване на разходите, както декларира Джон Мейнард Кейнс.
Да погледнем към историята. Когато през 1937 година Франклин Делано Рузвелт се опитва да балансира бюджета на САЩ, той връща страната в тежка рецесия, защото не е имало силно възстановяване на икономиката. Съкращаването на разходите по време на рецесия, задълбочава рецесията; свиването на бюджетните разходи трябва да изчака, докато настъпи стабилно нарастване на икономиката.
Във Вашингтон неуспехът на пакета стимули, въведен от Барак Обама, доведе до бум работните места се разглежда обикновено като доказателство, че стимулите не довеждат до нови работни места. Заблуждението обаче идва от това, че пакетът стимули беше твърде малък и повече от една трета от него бе съкращаване на данъците, така че не можеше да се справи с дълбоката рецесия, за да изведе страната във фаза на растеж и разкриване на работни места.
Днес реалният тест за икономическата теория на Кейнс не трябва да се търси в половинчатото стимулиране на икономиката, което до голяма степен бе провалено от съкращенията на разходите на щатско и локално равнище. Нека погледнем към ЕС, където Гърция и Ирландия наложиха драстични фискални икномии, като условие за получаване на извънредни заеми. В резултат на това Гърция и Ирландия изпаднаха в тежка депресия, със спад на БВП с двуцифрено число! Това не се очакваше да се случи, съгласно вижданията, които в момента доминират както във Вашингтон, така и в Евросъюза.
В резултат на погрешни схващания политическият елит в САЩ изпадна в обсесия за борба с краткосрочния дефицит, който в действителност не е актуалният проблем, и това предизвика влошаване на реалната икономика. Добрата новина за Америка, а от там и за света, е че президентът Барак Обама се обяви срещу политиката на преждевремнно затягане на коланите, и както изглежда печели политическата битка. Така, че Джон Мейнард Кейнс е валиден днес толкова, колкото и по времето на Голямата депресия преди 75 годни. На това трябва да обърнат сериозно внимание и у нас в България.
Гърция - тотална разпродажба
От Голямата депресия до Голямата рецесия