Двадесет години след разпада на Съветския съюз, от разпад е заплашен и Евросъюза. Нещо повече, тежката криза обхваща Европа и Северна Америка – центърът на неолибералния капитализъм. Сегашната глобална криза настъпва върху територията на социалните и политически права на мнозинството в страните с неолиберален капитализъм. Естествено възниква радикалният въпрос – изчерпал ли се е днешният капитализъм, търси ли историческото развитие на негова алтернативна система.
Рухването на комунизма през 1991 година бе предизвикано от вътрешни фактори в СССР и от международното въздействие на демокрацията и капиталистическата система. Вътрешно съветската икономика бе навлязла в абсурдна фаза, когато инвестициите не даваха никакъв ефект, а вътрешното потребление бе сковано от тежък дефицит.
Днес с настъпването на глобалната криза наблюдаваме следното – почти пълна криза на неолибералния капитализъм, неспособност да се пребори с тежките проблеми като дългова криза, безработица, спад на БВП. И също така неспособност да се овладее климатичната криза, която е пряк резултат от индустриалната дейност на съвременните държави. Подобно на това, което ставаше в Съветския съюз във финалната му фаза, в Европа набират сили центробежни тенденции, когато тежкото състояние на икономиката се смесва с дълбокото разочарование от обединението на Европа, по-конкретно краха на европейската мечта.
Да погледнем към историята на съветския комунизъм. Добре известно е, че в 1917 година – годината на болшевишката революция, Русия е имперска държава и имперска сила, но със средно ниво на развитие на стопанството, като изостава от Англия, Германия, Франция и САЩ. Болшевиките възприемат отчасти германския модел от времето на Бисмарк на държавна икономика, за да догонят високо развитите страни. Сталинските чистки и архипелагът Гулак, впоследстиве пречупват съветския комунизъм и го превръщат в тирания. Икономически обаче Съветският съюз наваксва до голяма степен изостването на Русия. Същевременно комунистическият модел оказва огромно влияние през 30-те години върху останалия свят, като внася своя принос: равноправието на жените, гарантираните права на труд и почивка, всеобщото образование и всеобщото здравеопазване.
Да се насочим към теорията на развитието. В Англия капитализмът се развива най-рано, на базата на свободната търговия и либералните теории на Рикардо и Адам Смит. В Германия, която явно изостава в икономическото си развитие, по времето на Бисмарк, Фридрих Лист изгражда митническия съюз и държавния капитализъм. Русия и преди революцията е гледала към германския модел, но през 20-те и 30-те години на миналия век започва мащабното съдаване на държавна икономика.
По времето на царска Русия Сергей Вите и Пьотър Столипин не успяват да приложат пруския модел, но Сталин извършва генерално обобществяване на икономиката и генерално изстискване на силите на народите в СССР, за да се извърши невижданата по скорост и мащаб индустриализация. Благодарение на комунизма и съветската власт Русия успява да укрепи своите вътрешни и международни позиции – никой повече не се отнася към Русия, така както Западът се отнася към Китай през ХІХ и ХХ век. Впрочем, Китай след 1949 година възприема съветския модел на развитие, съчетан с някои специфични за китайския комунизъм моменти – народната армия, завоюването на селата, обкръжение на градовете, комбинация от тезите на Мао и традициите на китайската култура.
Съвременна Русия с нейната квазикапиталистическа система, осъщесвяваше своето развитие средно с прираст 7% преди глобалната криза и то благодарение на експорта на енергоносители и суровини, чиито цени бяха дотатъчно високи. Политическата система в Русия, макар да не е толкова тромава, колкото комунистическата, се базира на авторитаризъм, псевдосамодържавие, оперетен плурализъм, които не могат да оцелеят дълго време. Съвременната руска ситема не съответства дори на нормите на карикатурната западна демокрация.
Разпространяващата се по целия свят глобална криза ни кара да търсим различен от съвременния капитализъм модел, модел на икономиката, живота и отношението към околната среда. 20 години след разпадането на комунистическата система, и след глобалана криза на неолибералния капитализъм, историческото развитие търси своите нови посоки и ценности.
