Повече от три седмици откакто глашатаят на капитализма британският ежедневник FT прави обзор на състоянието на пазарната икономика. Наблюдатели, икономисти, политици и предприемачи от целия свят водят спорове на страниците на FT. Този дълъг цикъл от статии беше озаглавен „Капитализмът в криза”. Това е все едно, ватиканският вестник Oservatore Romano да публикува критика на католическата църква. Общото мнение на експертите звучи доста тежко. И това мнение може да бъде сведено към нелицеприятния извод: онаследената от 80-те години на миналия век форма на ултралибералния и нерегулируем капитализъм вече не работи. Тези думи подхождат на заявление на френския кандидат за президент социалиста Франсуа Оланд, обаче се появиха в един от най-влиятелните ежедневници във вестника на международните делови кръгове FT. Такива публикации са важен сигнал, който звучи три години след кризата от 2008 година и продължава да излиза с тежки материали от срещата в Давос. В икономиката, както и във всяка друга сфера съществуват собствени интелектуални тенденции. Те се появяват на страниците на FT, The Wall Street Journal и седмичника The Economist.
Преобразованията от времето на Рейгън и Тачър, които насвиха шията на умерения следвоенен капитализъм в скрая на 70-те години, бяха предшествани от дълга демонизация на ролята на държавата от страна на мислителите на т.нар. консервативна революция. Заедно с последвалата глобализация на търговията и икономиката, консервативната революция доведе до зараждането на сегшната форма на капитализма. Доведе и до кризата от 2008 година.
„От пазарната икономика в нейната съврменна версия е необходимо да се откажем. Тази версия се оказа не само крайно нестабилна, но и крайно несправедлива”, се казва в уводната статия на FT. Както разказва бившата глава на американския федерален резерв Лоуренс Самърс в САЩ, т.е. в страната, която трябва да въплъщава в себе си висшите достижения на капитализма, „капитализмът губи доверието на населението”. По данни на допитване до общественото мнение едва 50% от гржданите на Америка все още се отнасят към съвременния капитализъм в позитивен смисъл. Капитализмът стана символ на огромните заплати и бонуси на финансистите, на анемично икономическо развитие и на висока структурна безработица.
Главният момент в обвинителното заключение на FT стана следният извод: капитализмът се оказа в криза, тъй като той се явява главният източник на неравенството. Той не защитава морални ценности, а обратно, представлява най-добрата от известните системи за създаване на богатството. И в своята версия до 80-те години на миналия век, капитализмът беше известен с това, че разпределя тези богатства по относително приемлив начин. Икономистите биха казали, че пазарът благоприятства разумното разполагане на ресурсите.
Но това остава в миналото. Последните 30 години неравенството в Америка и Европа се усеща все по-силно. До такава степен, пише FT, че започва да става заплаха за западната демокрация и за обществото, построено върху консенсус, което се подържа от преобладаващата средна класа. В САЩ сега се наблюдават най-ярките неравенства в доходите за последния век. Неотдавна в Париж политологът Норман Орнщейн отбеляза, че структурата на доходите в САЩ отговарят на характеристиките на страните от Третия свят. От 1980 година досега богатството на единият процент най-богати американци се е увеличило с 300%. В същото време средните доходи на американското семейство са се увеличили с едва 40%. Нещо повече, този прираст е достигнат главно поради това, че част от жените са излезли на трудовия пазар. Ако се извади от пресмятанията този втори източник на доходи на работещите жени, за последните 30 години, средните доходи на мъжете в САЩ въобще не са се увеличили. В Европа се наблюдава аналогична, макар и не толкова ярка тенденция на диспропорциите.
За чистотата на анлиза, статистиката на министерството на труда на САЩ трябва да бъде допълнен с данни за изменението на покупателната способност – в някои сектори действително е нараснала, поради натиска на глобализацията на цените. В крайна сметка, в съвременната икономика съществуват две пътни релси – високоскоростната за свръхбогатите и блокираната - за всички останали, пише FT. Главният обект на предизвиканият от неравенството гняв станаха банкерите. Тяхното незаслужено богатство, както се казва, най-откровено няма нищо общо с доходите на предприятията. В Лондон избухна скандал, когато бе публикуван огромният бонус на банкера от банката, която се издържа от парите на данъкоплатеца. Една от главните задачи е да бъде финансиран дълга на средната класа, която в сегашните условия на глобализацията може да запази нивото на живот само с помощта на заеми. Злодеят, това е Лойд Бланкщайн – главата на банката Голдман Сакс, а героят е основателят на Епъл Стив Джобс. Статиите в FТ приветстват предприемачите и критикуват това, че директорските бордове на големите предприятия определят доходите на ръководството, вкл. на финансовия сектор. Ние живеем в невероятно време – генералният директор може да получава 400 пъти повече от служител на ниско равнище. До 1980 година това съотношение беше едва 40.
Пазарната икономика успя да спечели спрямо другите икономически системи, защото умееше да се променя. Капитализмът - това е последователност на кризи. Успехът на капитализма е свързан с това, че той постоянно се изменя. FT публикува трите приоритетни реформи, които са необходими за да се излезе от полето на онаследените от 80-те години модели.
Трябва да се регламентират и насвият доходите в неконтролирания финансов сектор. Трябва да се реформира системата на управление на предприятията, която дава път на краткосрочните стратегии, а също така на възможно най-бързата монетаризация на капитала. В този триптих се проследяват паралели с речта на Франсоа Оланд в Бурже. Но на страниците на FT той евентуално получава по-голяма тежест, отколкото в изявленията си като кандидат-президент.
Тагове:
Икономистите биха казали, че пазарът благоприятства разумното разполагане на ресурсите.
______________________________________________
И сега остава да се разбере, че не само финансите са ресурси. В криза не е капитализма, а финансистите. Не виждам сащо се самоидентифицират със системата, след като неразумно са си "разположили ресурсите". Кризата се състои в нежеланието им да загубят.
29.01.2012 15:23
