В Сирия се провежда референдум за нова конституция, като властите се надяват с негова помощ да подтиснат протестите, които не отслабват от една година. Опозиционните акативисти наричат референдума фарс и призовават сирийците да го бойкотират. Предлаганата нова конституция отменя монопола на управляващата партия Баас и обещава многопартийна система. В проекта на новата конституция не се казва за партията Баас, че е ръководна сила на държавата и сирийския народ. В случай, че населението приеме новата конституция, в срок от 3 месеца ще се проведат парламентарни избори.

Опозиционните сили се стремят към промени в конституцията от една година, когато протестите набираха сила. Сега според активистите на протеста, времето за компромиси е преминало и прездинетът Башар ал Асад трябва да си отиде. Освен това, активистите начело на  протеста посочват, че властите не спазват и старата конституция, която гарантира свобода на словото, правото на мирни демонстрации и забранява използването на мъчения.

От март 2011 година в Сирия продължават въоръжените стълкновения между армията и опозицията, която иска оставката на Асад. По приблизителни данни от началото на вълненията в Сирия са убити над 7000 души. Достъпът на чуждестранните журналисти е строго ограничен, вследстие на което е невъзможно да се получи независима информация за загиналите по време на конфликта.

Дипломатите вече няколко месеца търсят изход от заплетената ситуация. В началото на февруари Русия и Китай за втори път блокираха, с правото си на вето, приемането на нова резолюция на Съвета за сигурност за ситуацията в Сирия.

В петък в Тунис се състоя международна конференция на 60 държави и организации под названието Приятели на Сирия. Делегатите на конференцията призоваха за незабавно прекратяване на насилията и въвеждането на нови санкции по отношение на режима на Асад. На свой ред, сирийските представители поискаха от присъстващите да им доставят оръжия. На срещата също така беше взето решение да се приеме една от лидиращите антиправителствени групи – сирийският национален съвет, като „заслужаващ доверие”, което е глас на опозицията.