Блогът на kiselinchev :: Европейската пролет

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.05.2012 11:22 - Европейската пролет

Автор: kiselinchev Категория: Политика

Прочетен: 1069 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.05.2012 11:23

Французите се бунтуват, гърците също. В двете страни се проведоха избори в неделя, които бяха един вид референдум върху текущата европейска икономическа стратегия, и в двете страни избирателите я отхвърлиха категорично. Излишно е да се говори, какво чувате от обикновено подозрителните издания за изборите. Беше фактически смешно да се види, как апостолите на ортодокса се опитват да обрисуват предпазливия и с меки маниери Франсоа Оланд като фигура на заплаха. Той е рядко опасен, декларира списание Икономист, защото твърдо вярва във възъможността да се създаде справедливо общество. Какъв ужас! Това, което е вярно, че победата на Оланд означава края на алианса Меркози - френско-германската ос, която наложи през последните години режим на строги икономии. Това би било „опасно развитие”, ако тази стратегия работеше или имаше шанс да покаже, че работи. Но тя не работи и не може да работи. Така че е време да се потърси нещо ново.
Европейските избиратели се оказаха по-мъдри от техните водещи ръководители. Какво погрешно има в тезата, че намаляването на разходите като средство за възстановяване на Европа е погрешно. Единият отговор е, че доверието в действителност не съществува – т.е. претенциите, че ограничаването на правителствените разходи по някакъв начин ще потенцира повече разходи на консуматорите и бизнеса. Тази неистина бе потвърдена от събитията през последните две години.
Нещо повече, изглежда, че има малка вероятност за натрупване на капитал за сметка на общественото страдание. Да вземем за пример Ирландия. Там цената на кредитите остава значително по-висока, отколкото в Испания и Италия, да не говорим за Германия. И така, каква е алтернативата на икономическата ситуация?
Една от възможностите е да бъде разпуснат европейския фискален съюз. Ако Гърция се върне към драхмата, Испания към песетата, Ирландия към пунта и т.н., това би било бърз начин да се постигне икономическа ефективност и да се засили експорта.
Като контрапункт на ирландската тъжна сага да разгледаме случая с Исландия, която имаше нулев растеж по време на финансовата криза, но се оказа в състояние да девалвира своята валута кроната. Разпускането на валутния съюз би било крайно разрушително и би представлявало голяма загуба за европейския проект – дългосрочните усилия за мир и демокрация.
Ако говорим с германските лидери за кризата на еврото, те биха заявили, че тяхната икономика в ранните години на финансовата криза е била тежко ударена, но впоследствие бързо се е възстановила. Това, което в Берлин не признават е, че възстановяването на германската икономика се дължи на голямото активно салдо.
Германците обаче няма да признаят това. Те упорито се държат за фантазията, че просперитета им се дължи на вътрешните усилия и продължавайки с тази проваляща се стратегия, ще нанесат непоправими беди на себе си и Европейския съюз.

Нагоре