Руският президент Владимир Путин направи официално посещение в Израел. Визитата беше организирана в средата на май, поради което част от дневния ред бе подготвен съобразно развитието на събитията в Сирия и Египет. В отношенията между Русия и Израел е характерно това, че те действат в едни и същи сфери на интереси. Както и в миналото, Русия е главен доставчик на оръжие за Азербаджан, но сега значителни въоръжения продават там и израелците.
Лесно е да се определят въпросите които интересуват Русия и Израел, но е много по-сложно да се открият методите, с помощта на които те намират контактни точки. Както и в миналото, Русия продава на Азербайджан големи количества оръжия, обаче сега на Азербаджан продават доста въоръжения и Израел. Днес Израел използва Азърбайджан като база, от която може да наблюдава Иран и евентуално да готви нападение срещу него. На свой ред, Русия подържа Армения, с която през 80-те и 90-те години на миналия век Азербайджан проведе бойни действия, като формално той все още се намира в състояние на война. Поради това изглеждаше, че Азербайджан трябваше да бъде срещу действията на Израел, особено във връзка с това, че той създава заплаха за Иран, срещу което се противопоставя Русия. Русия обаче не вижда никаква опасност от действията на Израел в Азърбайджан, а за Израел Армения е безразлична. Всяка една от двете страни създава усещането, че конфликтът е неизбежен, но конфликт няма.
Същото може да се каже и по повод събитията в Сирия. Сваленият от Сирия турски самолет даде на визитата на Путин доста неочаквана динамика. За да бъде разбрана тази динамика трябва да се разгледат стратегията на Русия и Израел, а също така странното отсътвие на конфликт на интересите на Москва и Тел Авив в Сирия.
Русия има с този район сложни отношения, като особено внимание отделя на Сирия и Иран. Руският интерес към тези две страни е напълно разбираем. Путин, който бе заявил, че разглежда разпадането на Съветския съюз като геополитическа катастрофа, в същото време разглежда САЩ като основен противник на Русия. Според Путин, САЩ не само са се възползвали от разпада на СССР за разширяване на НАТО и придвиждане на алианса към границите на бившия Съветски съюз от към Прибалтика. САЩ се мъчат да обкръжат Русия, оказвайки подкрепа на демократичните движения в региона чрез създаването на проамерикански правителства там. Путин смята, че води със САЩ дуел на цялото постсъветско пространство.
Русия е заинтересована не само от господството над тези страни, но също така да не бъде позволено на САЩ да доминира там. Това дава на Русия пространство за маневри, позволявайки да създава изгодни политически и икономически отношения с близката чужбина. И работата е не само в това, че Америка настрои против себе си мюсюлманите в този регион, по-скоро отношенията на Вашингтон с тези страни погълнаха неговото стратегическо внимание.
Очевидно е, че потенциала на САЩ, който може да бъде използван за подръжка на движения и режими в близката чужбина на Русия, бе задействан в ислямския свят. Но което е по-важно, беше отвлечено вниманието на америанските политически ръководители. След 11 септември 2001 година Русия стана второстепенна за приоритетите на САЩ.
Русия също така върза ръцете на САЩ в Афганистан, като им предостави бази в централна Азия и коридор за снабдяване. С други думи, Москва съумя да създаде нова действителност в региона. Така че руснаците високо ценят конфликта в Близкия Изток, доколкото той позволява на Русия да бъде вторичен проблем на глобалната сила САЩ.
Това ни връща към визитата на Путин в Израел. От руска гледна точка Сирия не е второстепенен въпрос, а важна част от нейната стратегия. Израел пък има сложно отношение по въпроса. Режимът на Башар ал Асад по време на дружбата му със СССР представляваше сериозна опасност за Израел. С разпада на СССР Сирия загуби своя покровител и нейната роля като заплаха намаля. По мнението на Израел, сирийците имат две достойнства. Първо, те станаха предсказуеми. Второто достойнство на режима на Асад по отношение на Израел е в това, че той не е сунитски, а алауитски - това е шиитска секта. Израел и Западът смятаха, че главната заплаха произлиза от света на сунитите – Ал Кайда, мюсюлманското братство, Хамаз, всички те са сунити. През миналото десетилетие корумпираният режим на алаутското малцинство изглеждаше за Израел за предпочитане пред режима на радикалното ислямско мнозинство на Север.
Позицията на Израел по отношение режима на Асад претърпя промяна. Докато по-рано Израел се надяваше, че режимът ще оцелее, то сега той смята, че това е невъзможно и се подготвя за следващия режим. В основата на неговите сметки лежи оценката на това, кой от режимите може да се окаже по-опасен.
Руснаците имат безспорно влияние в Сирия. Оръжието, което те продават на сирийския режим му помага да оцелее. Москва не може да натрапи решение на проблема, но тя е в състояние да създаде такива обстоятелства, при които САЩ биха били въвлечени в конфликт, а вниманието им би било отклонено от самата Русия. В същото време Русия има собствени проблеми с ислямистите в северен Кавказ.
От друга страна, ако режимът на Ал Асад падне, Русия и Израел биха били заинтересовани от възникването на умерен сунитски режим. Има пункт, в който интересите на Русия и Израел съвпадат. В отговор на действията на Сирия, която свали турски самолет, Анкара предизвика заседание на НАТО. Турция не е готова сама да извърши интервенция против Сирия.
Израел би искал да види в лицето на Русия мека противотежест на САЩ, но така че неговите отношения със САЩ да не пострадат. На свой ред, Русия би искала да има в Близкия Изток допълнителни варианти, като в същото време тя не би искала да настройва тези страни против себе си.
Практически отсъства конфликт на интересите на Русия и Израел, защото тези две страни не са така силни, както би им се искало. За Русия съществуват някои варианти, но те са сравнително по-малко в сравнение с периода на Студената война. Израел пък, пректически не може да повлияе на събитията в Сирия и Египет. Визитата на Путин трябваше да създаде видимост, че Русия и Израел принадлежат на страни от по-тежка категория в международните отношения.
