Ливанската война от 1996 година даде ново знание на Израел, относно неговото положение в Близкия Изток. Тогава в Израел се предполагаше, че израелската икономика ще навлезе в дълбока икономическа криза, в резултат на продължителния ракетен обстрел на северната част на страната и на опасенията, че ракетите ще достигнат до Тел Авив. Но се разбра, че израелците са грешили в своите предположения. Израелската икономика тогава издемонстрира мощ и невероятна устойчивост. За кратко време икономиката се върна към предишните си високи показатели на растеж, сякаш нищо не се бе случило.
Затова в Израел сега някои смятат дали няма /в случай на израелски удар срещу Иран/ да излязат сухи от водата. Израелският ежедневник Хааретц изказва съмнение към подобен благоприятен изход.
Израелската централна банка и министерството на финансите предполагат, че атаката на иранските ядрени обекти ще има много тежки последствия за икономиката на Израел. Двете институции се опасяват от пълна парализа на икономиката за един продължителен период, както и от многочислени банкрути и масови уволнения. Централната банка подготвя специална програма за защита на израелските банки, в случай на масова паника и масово теглене от личните сметки. Това, според в. Хааретц може да доведе до пълен крах на израелската финанасова система.
Израелската атака срещу Иран ще доведе до масово осъждане от мнозинството страни в света. Дори днес има немалко държави, компании, профсъюзни обединения и потребителски организации, които бойкотират Израел заради неговата политика в окупираните палестински територии. В случай на израелска атака, този списък ще бъде значително разширен.
Когато т.нар израелска война стане реалност, когато иранските ракети започнат да падат на израелска територия, всички чуждестранни инвеститори бързо ще напуснат израелския пазар.
Израелската атака срещу Иран ще означава също така рязко повишанване на цените на петрол, което ще доведе до задълбочаване на сегашната икономическа криза. Това ще направи Израел още по-непопулярен в САЩ и Европа. Защото това, което е най-малко нужно на испанските безработни или на гръцките демонстранти, е повишението на цените на горивата.
За разлика от закъснялата и незначителна реакция на бомбардировката на сирийския атомен реактор през 1981 година, иранският отговор ще бъде много по-сериозен и също така мълниеносен. Освен това, ракетният дъжд ще продължи много дълги седмици като стотици ракети ще бъдат изстреляни от Иран към израелски обекти.
Икономическите последствия няма да закъснеят. Хората ще си стоят у дома и няма да излизат на пазар, търговските центрове ще опустеят, рязко ще спадне търсенето на стоки, туристическият поток ще намалее, инвеститорите ще напуснат страната, морските пристанища ще бъдат парализирани, международните авиолинии ще прекратят полетите си до Тел Авив. При такова развитие Израел няма да има друг избор, освен да се обърне за помощ към единствения си верен приятел – САЩ.
Отчитайки обаче днешното ниво на израело-американските отношения, няма причини да се очаква, че Вашингтон ще побърза да се притече на помощ. Та нали Барак Обама се обяви срещу евентуална израелска атака на Иран, а това е още по-вярно в навечереието на американските президентски избори. Атаката върху Иран, при тези обстоятелства, би била най-опасния ход на израелското правителство - да постави под голямо изпитание израело-американските отношения. Така или иначе, през последните години Нетаняху успя да настрои срещу себе си дори Вашингтон. Сега заедно с него и Израел жъне плодовете на неговата политика.
Израелската общност отлично разибира колко зависима е държавата от САЩ. Работата съвсем не е в трите милиарда долара ежегодна помощ. И не е само в доставката на най-новите америкщански военни самолети. Без интензивни оръжейни дотавки и без американски дипломатически чадър, Израел може да се окаже в много опасно положение. Достатъчно би било американският президент да намекне за балансиране на отношенията с Израел и ислямските страни, и Израел ще се окаже страна без истински приятели.
