На 82-годишна възраст почина знаменитият астронавт Нийл Армстронг – първият човек стъпил на Луната.  Привързан още от 16-годишна възраст към авиацията, той е държал щурвала на самолет преди да се научи да кара автомобил. Нийл Армстронг става професионален пилот във военноморските сили на САЩ. Той е ветеран от войната в Корея, където пилотира изтребители на марината на САЩ.
През 1962 година е включен в елитната група на американските астронавти. Първия му полет в Космоса – орбитален полет на кораба Джемини 8, го изправя пред дестабилизация на космическия апарат, но благодарение на уменията си, той стабилизира Джемини и по този начин спасява собствения си живот  и този на втория пилот.
През 1962 година прездиентът Джон Кенеди декларира, че до края на десетилетието, американски астронавт трябва да стъпи на Луната. По това време, руските успехи в Космоса тежко нараняват гордостта и престижа на Америка като водеща научно-техническа сила. Затова НАСА решава да изпълни мисията обявена от президента Кенеди. И САЩ не жалят средства, за да застигнат и надминат руснаците. Разработена е свръхмощната ракета Сатурн 5, която е способна да изведе тежък космически кораб до Луната. Разработен е също така космическият кораб Аполо за полети до Луната, състоящ се от три модула: пилотска кабина, сервизен модул и лунен модул. През август 1969 година  Сатурн 5 извежда в орбита около Луната космическия кораб Аполо 11 с астронавтите Армстронг, Олдрин и Колинс на борда. След като влизат в лунна орбита, Нийл Армстронг и Бъз Олдрин преминават в лунния модул, наречен Ийгъл. Лунният модул се спуска към лунната повърхност, като си служи с ракетен двигател. Приближавайки определеното предварително набелязано място на лунната повърхност, Армтронг, установява че теренът е много неравен и изпъстрен с много кратери. Това е Морето на спокойствието. Поради това, Армстронг пренасочва лунния модул към друг, по-подходящ терен. В момента на кацането в лунната кабина има останало гориво само за още 20 секунди. Когато Нийл Армстронг внимателно и бавно слиза по стълбичката на лунния модул и стъпва с единия крак върху лунната повърхност, той изрича знаменитата си фраза: „Това е една малка крачка за човека, но гиганстски скок за човечеството”! Впоследствие Армстронг и Одрин слизат на лунната повърхност със специални скафандри, със системи за поддържане на жизнената дейност, забиват американското знаме и изпълняват научните цели на мисията. Това включва и взимане на проби от лунната повърхност. След края на лунния престой, Армстронг запалва горния двигател на лунния модул и излита обратно  към Аполо 11, който кръжи в орбита около Луната с астронавта Колинс. Там успешно скачва двата модула и с помощта на основния двигател на Аполо 11 се завръщат на Земята. По-точно във водите на Атлантическия океан. Мисията преминава с блестящ успех, осъществявайки една отколешна мечта на човечеството и може да се нареди на първо място в научно-техническите достижения на ХХ век. Цялата мисия бе предавана на Земята по телевизията, така че жителите й станаха непосредствени свидетели на епохалното събитие.
При оценката на полета на Аполо 11 трябва да се има предвид, че компютрите от онова време бяха още в зародишната си фаза – компютърът на Аполо 11 има по-малки възможности от сегшния домашен  лаптоп. След завръщането си на Земята Армстронг и Олдрин стават знаменитости и са посрещнати навсякъде с невероятни овации като кино звезди. Но Нийл Армстронг е стеснителен по характер и заявавява: „Аз не искам да съм жив паметник!” Неговото име ще бъде запомнено поне в следващите 1000 години.