Конгресът на Демократическата партия с огромно мнозинство подкрепи Барак Обама за президент втори мандат. Голяма роля изигра призеднтът Бил Клинтън -  най-влиятелната и акламирана фигура на Демократическата партия. Той произнесе силна реч на конгреса, като със своето ораторско умение подкрепи Обама за втори мандат в Белия дом. Първо, Клинтън, зад който стои неговото голямо крило в партията, даде ярък израз на единството на демократите. Той не се побоя да отговори на провокативния въпрос на опонентите републиканци: по-добре ли са днес американците, отколкото преди 4 години, когато Обама стана президент? Клинтън смело заяви пред конкреса, а благодарение на телевизиите и пред цялото американско общество: Да, днес Америка живее по-добре, отколкото преди 4 години, въпреки тежкото икономическо наследсво, което Буш-младши остави на Обама.
Както изглежда, САЩ, макар и бавно и постепенно се измъкват от кризата. Но нивото на безработица остава високо – над 8%. На тази висока безработица, както и на мудния растеж на икономиката, залага републиканския екип кандидат за Белия дом, в лицето на Мит Ромни и Пол Райън.
Тук трябва да се насочим към глобалната криза, обхванала глобалната икономика. Тази криза затисна Европа, по-специално ЕС, който сега е заплашен от нова рецесия, преди да е излязла от първата криза. Това е т.нар. криза с две дъна. Характерно за продължаващата четвърта година криза е това, че тя не пощади дори Китай. Не случайно на мястото на страните от БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай, се роди новата абревиатура МИСТ – Мексико, Индонезия, Южна Корея и Турция, като мотор, на който се възлагат надеждите да издърпа света от затегната криза.
Но дали  тези надежди са основателни? Защото МИСТ са все пак периферни държави, от които  единствено Мексико има необходимите компоненти за успешно развитие в обозримото бъдеще.
Но да се върнем към САЩ. В последно време се роди хипотезата, че свободният пазар и социалната държава като комбинация са един мит, на който му е дошъл краят. Икономическата криза, започнала през 2008 година, за чието начало се смята фалита на Лемън Брадърс, банкова институция въплъщение на капитализма, изкара наяве една убийствена истина. Става все по-ясно, че свободният пазар не е в състояние да произведе материалните блага, за да задоволи всеобхватните програми на днешните общества за социално осигуряване и подпомагане.
В основата на днешния остър спор в Америка между демократите и републиканците лежи въпросът за мястото и ролята на съвременната държава. Демократите отстояват позицията, че държавата има основна регулативна и преразпределителна роля. Републиканците пък пледират за „малко държава”, тъй като раздутата държава с нейните норми, регулации и преразпределение на националния продукт, задушавала бизнеса. С други думи, ако се отстрани тази всеобхватна роля на съвременната държава, всичко щяло да си дойде на мястото.
Разбира се, американците ще трябва сами  да направят своя избор през ноември, но за никого не са тайна ексцесиите на безконтролния свободен пазар. Фактически Мит Ромни, който направи своето огромно състояние чрез аутсорсинг и облагодетелстване „от данъчния рай” на Каймановите острови, пледира за връщане на Америка към „атавистичните начала”, когато всеки е трябвало да разчита само на себе си  и помощта за изпадналите хора е идвала единствено от съмнителната солидарност на индивидуалистичното общество.
Не бих се наел да давам указания на американците за кого да гласуват през ноември, но беспорно сегашната президентска кампания е в такава степен принципна, че по същество става дума за продължаване по пътя на социалната държава или за контрареволюция чрез избори.
Тук трябва да подчертая следното: обикновено се казва, че американските избиратели се интересуват почти изключително от вътрешната политика – работните места, данъците и личната инициатива. Това е така, само в условния смисъл. Да не се забравя, че моделът на Америка има световно значение, не само поради това, че САЩ са икономическата първа сила в света. Но и поради това, че Америка е нещо като глобална лаборатория за насоките на световното развитие.
Наред с това, има и друго важно в американския избор за президент. Защото това е човекът с най-голямата власт в света, поради изключителното положение на САЩ, като единствена суперсила.
Вярно е, че САЩ имат постоянни интереси, които наред с обективните фактори на световната геополитика и на кондицията на САЩ, очертават рамката на политиката на Вашингтон. Вярно е също така, че американският истаблишмент, включващ и двете партии, се чувства в правото си да се намесва с военна сила тук и там по света. Това обаче руши имиджа на Америка и е главната причина за огромния национален дефицит на САЩ. Но републиканецът Мит Ромни изрази своето външнополитическо кредо, като нарече Русия главният геопилитически враг на Америка. А Китай пък, според Ромни,  бил манипулатор на валутата, с което Ромни искаше да каже, че няма да търпи търговската експанзия на Пекин. 
Като оставим настрана предизборните пререкания, ако Ромни вярва в това, което говори, едва ли в световната политика ще има някакво разбирателство. Затова американските избори 2012 са и от съдбовно значение за световните дела.