Убийството на американски дипломати в Либия, включително посланика Кристофър Стивънс, могат да станат повратна точка, в най-лошия смисъл на думата, за обстановката в тази северноафриканска страна. А и въобще в арабския свят. Вече е почти сигурно, че зад нападението на американското консулство в Бенгази стоят групировки, свързани с Ал Кайда.  Най-вероятно те са искали да отмъстят за убийството на Абу Яуя ал Либи, вторият по ранк човек в Ал Кайда, загинал вследствие на нападение на безпилотни самолети-убийци в Пакистан по-рано тази година.
Непосредствено преди нападението над американското консулство в Бенгази, сегашният водач на Ал Кайда Айман ал Заухири написа в интернет, че кръвта на Ал Либи зове за отмъщение, подтиквайки Ал Кайда да влезе в сражение и да убие враговете. Но дори трагичните събития в Бенгази да не са пряко свързани с Ал Кайда, или с нейните северноафрикански съюзници, Либия може да тръгне по крайно опасен път. Става дума за пътя на ислямския фундаментализъм и кървавите атентати. В този контекст провокационното видео, пуснато по интернет от Калифорния, в което по най-безсрамен начин се представя пророка Мохамед, е само искрата, запалила пожара в арабския свят.
Тази атака трябва да накара либийското правителство да вземе най-сериозни мерки за охраната на чуждите дипломатически мисии в страната, както и да гарантира сигурността на либийските граждани. На свой ред, САЩ  и техните съюзници, които решително помогнаха за свалянето на Кадафи и неговия режим, в рамките на възможностите трябва да помогнат на Триполи, като му дадат разузнавателни сведения. И ако е необходимо, след съответните консултации, трябва да му окажат помощ с военна сила, за да не излезе положението извън контрол. Защото хлъзгането на Либия към пропастта ще означава, че всички досегашни усилия на Запада са били на халос.
Така или иначе, нападението над американското консулство в Бенгази идва след сериозното влошаване на обстановката със сигурността в Либия. Влошаване, последвало през последните няколко месеца, след силовото сваляне на режима на Кадафи. Миналогодишната арабска пролет, включително бунтовете започнали именно в Бенгази – вторият по численост либийски град, точно там, където бе извършено нападението над американското посолство. Още приживе Кадафи предупреждаваше, че сериозните вълнения в Бенгази са дело на терористите, които отдавна са се нстанили в източната част на Либия. Покойният Кадафи, заслужено получил смъртта си, подсказваше на Запада, че ако бунтовете в Източна Либия не бъдат потушени, страната може да се превърне в нещо като Сомалия с излаз на Средиземно море. Така, че радикалните ислямисти в Либия да се окажат в непосредствена близост до Южна Европа.
След свалянето на режима на Кадафи, НАТО реши да не разполага свои военни сили в Либия, за да не създаде впечатлението, че се повтаря историята с Ирак и Афганистан. Целта беше да се смята, че победата на бунтовниците и новата свобода се дължи само на борбата на самите либийци. Но това решение се оказа погрешно.
В ръцете на либийците се оказа огромно количество оръжие, така че новото либийско правителство не бе в състояние да осигури едновластие и сигурност в страната. Първоначалните опити да бъдат разоръжени бунтовниците се оказаха неуспешни. Нещо повече, редица либийски територии останаха под контрола на въоръжените милиции. В резултат на това Либия се превърна в мозаечна страна, където централното правителство, нито има силата, нито легитимността да контролира и управлява страната.         В крайна сметка отношенията на Либия със САЩ и техните западноевропейски съюзници от НАТО се влошиха почти непоправимо.
Между другото, последните събития в Либия  провокират и един нов процес, който може да се окаже фатален за либийския преход. Колкото повече либийското правитлство се оказва неспособно да гарантира сигурността в страната, толкова повече гражданите на Либия ще търсят свои начини за осигуряване на безопасността си. И може би ще търсят сдружение с въоръжените групировки. В резултат на това, много силно ще пострадат позициите на новото либийско правителство и неговите отношения със западните демокрации. Това безспорно е притеснителен факт от гледна точка на вероятността да избухне на нова война.

Най-доброто за запада и света е да тръгнат по възможно най-грешният път. Умният човек се учи от чуждите грешки, глупака от своите , а идиота просто ги повтаря. Най-грешният път за исляма е опита да се завърнат към началото, защото тогава ще лъснат различията между различните видове ислям и ще се изострят вътрешните противоречия. Това е най-лошото за тях защото означава граждански и религиозни войни, но е най-доброто за нас, ако не смятаме цената на петрола.Такова развитие поне в няколко страни ще открои положителния пример на Турция, която долу горе се развива правилно.