На пръв поглед в ЕС се случва нещо парадоксално. Обединението на националните държави предизвиква силна и неустоима тенденция към откъсване на отделни хомогенни региони и обособяването на нови държави. Фактически вървят два коренно противоположни процеса – обединение в ЕС и раздробяване на Европа.
Става дума конкретно за Великобритания и Испания. В първия случай иде реч за силна тенденция за откъсване на Шотландия, която се стреми да се отдели от Великобритания като самостоятелна национална държава, но в същото време да бъде интегрирана в ЕС. Във втория случай се касае за Каталуня, която се страми да формира Каталунска държава, откъсвайки се от Испания, но същевременно да бъде членка на ЕС.
Тези тенденции към нацинално обособяване на Шотландия и Каталуня имат дълбоки исторически корени, но именно сега стават пределно актуални. Работата е в това, че сепаратистите виждат в ЕС една силно изразена възможност да се интегрират, формирайки собствени държавици, но се възползват от предимствата на европейската интеграция. А ЕС в дадения момент е конфедерация на национални държави, с голям икономически и политически потенциал.
Откъсването на Шотланиндия и Каталуня не може да бъде безболезнено, но същевременно е напълно възможно. Обособявайки се като национални държави, тези два сепаратистки региона ще трябва отново да кандидатстват за ЕС на общо основание и това включва сложната процедура на преговори и кандидатсване.
Принципите, върху които се основава присъединяването към ЕС са добре известни – политическа интеграция, определено ниво на развитие, цялостно хармонизиране на законодателството с правото на ЕС. И тук най-важното е, че тези две нови държави не трябва да имат неуредени проблеми с бившите си метрополии.
Процесът на присъединяване е дълъг и тромав, дори когато се касае за такива етнически чисти региони, като Шотландия и Каталуня. Особено трудно би било решаването на проблемите им с бившите метрополии – Великобритания и Испания. Ръководните органи на ЕС, нито поощряват, нито разубеждават стремежите на шотландците и каталунците за отделяне. Единственият много важен сигнал от Брюксел към сепаратистите е, че ако се обособят в отделни държави, предстои адски труден процес за повторното им влизане в ЕС, този път като малки независими държави.
Междувременно Шотландия и Каталуня изразяват силно желание за ускоряване и задълбочаване на европейската интеграция. В извесетен смисъл те са прави да критикуват държавите-майки за спъване на европейската интеграция. Председателят на европейската комисия Барозу заяви неотдавна, че ЕС е федерация на национални държави. Означава ли това, че наред с европейската интеграция ще върви и процес на раздробяване на някои от държавите членки на ЕС? С други думи, ЕС да се превърне в обединение на етнически чисти региони в едно наднационално обединение. На този въпрос няма еднозначен отговор, но постепенното сливане на етническите образувания едва ли трябва да става за сметка на разпадането на някои от националните държави, просъществували за добро или зло в продължение на векове.
Съвсем не е сигурно, че раздробяването на Европа на отделни региони със собствено управление ще допринесе за бързото и дълбоко обединение на Европейския континент в една наднационална формация. Засега дори съществуващата интеграция се препъва в проблемите на националните интереси, които далеч не са лесни за надмогване.  Какво би станало в такъв случай с превъзмогването на обективните различия в нивото на развитие, вече не национално, а на регионално равнише. Те не само ще пречат на формиращата се Еврофедерация, но и ще доведат до вътрешна дезинтеграция на европейското пространство, което досега се движеше успешно към федерално устройство, запазвайки националните интереси.
Безспорно съществуването на национални държави със свои органи на управление, които търсят компромиси в усилията си за изравняване на развитието си и за съгласие, не съдейства за бързата и устойчива интеграция. Но, предвидимото раздробяване на държавите членки на ЕС, би направило този процес на интеграция адски труден, за да не каже невъзможен. Обединението на Германия в края на миналия век се сблъска с огромни трудности, но то бе успешно, защото ФРГ и ГДР обективно бяха готови да се слеят, като Източна Германия де факто бе погълната, макар и доброволно от мощната Западна Германия. И това е сериозно доказателство за желанието и стремежа за обединена Европа на нациите. Дали в по-далечното бъдеще ЕС ще бъде достатъчно успешен, за да замени националните държави, това остава отворен въпрос.