Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2012 10:34 - Романтичният национализъм срещу обединението на Европа
Автор: kiselinchev Категория: Политика   
Прочетен: 962 Коментари: 0 Гласове:
1



В продължение на векове се приема за даденост съществуването на националните държави. Първият сериозен удар срещу тази даденост бе нанесен през 90-те години на миналия век. Разпадна се СССР – наследник на руската империя. Центърът на СССР отново бе Русия, както по времето на царизма, но всички неруски републики бяха обладани от романтичния национализъм и решиха, че ще живеят по-добре като самостоятелни национални държави. Опитът от изминалите 20-ина години показа тъкмо обратното – бившите съветски републики, като самостоятелни държави потънаха в етнически размирици и икономическа слабост или несъстоятелност.  
Интересен бе случаят с Чехословакия, която по взаимно съгласие се разпадна на Чехия и Словакия. Но обособяването на държави на етническа основа се оказа минно поле. Белгия, състояща се от Валония и Фламандрия, засега е сравнително единна като двуезична държава, но под повърхността се чувства национално етническо напрежение. Същото важи и за Великобритания, където по-специално в Шотландия съществува силно движение за национално обособяване. Но най-голямото предизвикателство към националните държави дойде от Испания, където североизточната част от страната – Каталуния, търси своето обособяване като държава, въпреки че вече разполага със значителна автономия.
Световната икономическа криза се оказа отправна точка и за романтичния национализъм, базиран на историята, езика, обичаите и всичко, което отличава каталунците от останалите испанци.
Сегашната дългогодишна икономическа криза принуди ЕС да прехвърля огромни средства в най-засегнатите от рецесията региони – често по-неуспелите части на дадена държава.  Проведените на 25 ноември избори в Каталуния имаха за цел да подготвят почвата за референдум за откъсването й от Испания. Резултатите от тези избори бяха нееднозначни, но докато партията на регионалния президент Артур Мас – изразено сепаратистка партия, загуби 12 парламентарни места, то в същото време, по-левите сепаратистки партии увеличиха своите парламентарни места. Икономическата причина за каталунския сепаратизъм е, че тази засега автономна провинция със столица Барселона е най-добре разивитата и богата част на Испания, която съответно не иска да прелива средства по европейските програми към по-бедните части на страната. Ще видим какво ще се случи в бъдеще, но сепаратистите вече имат достатъчно места в парламента, за да предизвикат референдум за отделянето на Каталуния от Испания.
След Втората световна война бе възприет принципът за ненарушимост на националните граници, принцип насочен срещу териториалните претенции на една или друга държава. Този принцип е валиден и днес, но не решава въпроса за сепаратизма в редица държави, където се надигат дезинтеграционни движения. Така е в Испания, така е във Великобритания, така е в съседните на Унгария Румъния и Словакия, където съществуват големи унгарски етноси, които при дадени кризисни обстоятелства може да поискат независимост и присъединяване към страната майка – Унгария.
Опитът от войните, съпътствали разпадането на Югославия показва някои основни тенденции. Първо, независимостта на чуждия етнос се извоюва само със сила, с гражданска война. Второ, например Косово, населено предимно с албанци, не би имало нищо чудно в даден момент да поиска да се присъедини към Албания – т.нар. идея за Велика Албания. Нищо не гарантира, че проблем с етносите няма да възникне на даден етап и в България. Защото има компактно населени райони с български турци и мюсюлмани в районите на Кърджали и Разград.
От 20-ина години се лансира идеята ЕС да бъде обединение на етнически чисти  и със собствено регионално управление райони. В противовес на това, официалната позиция е, че ЕС е обединение на национални държави. Големият проблем възниква   от определението на това, какво е нация. В съзвучие с романтичния национализъм това е относително хомогенна общност, със своя история, език, традиции и често, с конфликти с обединената държава. В Белгия валонците говорят френски, а фламандците – холандски. Не твърдя, че с обединението на Европа националаните държави постепенно губят своята роля. Но това е една спорна хипотеза, като се има предвид слабия напредък на ЕС към истинско политическо обединение.
Съществува съвременно разбиране, според което националността се определя от това, какви се чувстват и за какви се мислят хората от даден географски район. Но когато става дума за Обединена Европа, поне на този исторически етап, е трудно да си представим французите, германците, италианците и т.н. да се самоопределят преди всичко като европейци, а само като наследено от миналото самосъзнание – като французи, германци и италианци. Да не говорим за жителите на Испания и Великобритания, където регионалния национализъм внедрява у жителите самосъзнанието на каталунци – различни от испанците или на шотландци, различни от другите жители на Обединеното кралство. Самосъзнанието за „европейци” все още не се е формирало и не се знае, дали някога ще се формира. С други думи, ЕС ще се изправи пред следния избор – дали да бъде конфедерация на националните държави, или конфедерация на етническите региони.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kiselinchev
Категория: Политика
Прочетен: 1161171
Постинги: 521
Коментари: 500
Гласове: 798
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031