Вълна от етнически и регионален национализъм залива днес обединена Европа. На първо място националната вълна обхваща Великобритания и Испания. Във Великобритания се разгаря шотландският национализъм, който може да бъде последван и от нацинализмът на Уелс. В Испания предстои референдум за евентуалното отделяне на Каталуния. Силен тласък за сегашното разгаряне на национализма предизвика необикновено тежката и продължителна икономическа криза, която може да трае неопределено време.
В епохата на тежки икономически и непопулярни програми за финансова и друга помощ на загазилите от кризата държави, започват да се късат по шевовете редица национални държави. В Белгия за национално обособяване могат да се опитат да се възползват фламандците, в Италия сепаратистки настроените пиемонтци, в Румъния за обособяване са румънските трансилванци.
Добър пример за мирен развод дадоха Чехия и Словакия, след като разделиха Чехословакия. За лош пример обаче трябва да бъде посочен бившият СССР, който се разрпадна на Русия, Украйна, Беларус, Грузия, Армения и трите средноазиатски републики Казахстан, Туркменистан и Узбекистан. Президентът Путин нарече този факт най-голямата геополитичееска катастрофа на ХХ век. Да не говорим за кървавия разпад на Югославия, видимо поощряван и от Запада. Примерът на Шотландия може да се окаже не само заразителен, например за Уелс, но и крайно поучителен. Дали в крайна сметка повечето национални държави-членки на ЕС няма да превърнат Евросъюза в политико-икономическо обединение на малки етнически хомогенни държави и дори на хомогенни региони със собствено управление и домакратично избрани органи.
Много по-трагична е ирландската история, като Ирландската република се откъсва от Великобритания едва през 1937г., докато шестте графства формират Северна Ирландия или Ълстър,  оставайки в рамките на Обединеното кралство.
Факторите на сегашната криза обострят локалния национализъм, като по-богатите области с някаква форма на автономия, както и автономно обособените квазидържави като Шотландия и Каталуния са изправени пред много сериозна дилема. А именно, дали да формират собствени държави, или да се задоволят с по-голяма автономия в рамките на държавите-майки.
Тук си казват думата редица важни фактори: религиозната принадлежност, собственият език и най-вече високото икономическо развитие, в резултат на новооткрити залежи на петрол и природен газ. Концентрираната индустриална мощ може да видим в Шотландия и Каталуния. Казва си думата и националният егоизъм на по-богатите.
Разбира се, много важна, за да не кажем решаваща роля играе обединението на Европа в конфигурацията на ЕС. Възниква следният въпрос: вероятно ли е националните държави постепенно да отмрат и ЕС да се превърне във федерация на регионите – етнически хомогенни и говорещи наред с майчиния си език още и английски. Такова евентуално развите би помогнало за по-бързото превръщане на ЕС в обединение, като националните различия постепенно ще отпадат, а същевременно се запазва спецификата и културното многообразие на регионите. С други думи, вместо ЕС като федерация на национални държави, бихме имали федерация на регионите, под шапката на Евросъюза. Това разбира се, е опасна хипотеза, доколкото предпоставя постепенното отмиране на националните държави и създването на Европейски съединени щати.
Какво би станало тогава с такива големи и утвърдени държави като Германия, Франция, или Италия, които са доста хомогенни, за сметка на един съюз на регионите, при което приоритетно място би имало паневропейското самосъзнание и паневропейската идентичност. Дали това би превърнало ЕС в огромен и трудноуправляем конгломерат с  над 600 милиона население, които ще бъдат много мобилни в трудово отношение и същевременно са пъстра мозайка, принадлежаща към обединена Европа без граници.
Ако все пак се опитаме да си представим ЕС като Европейски съединени щати, трябва да напомним, че американската нация, при цялата й разнородност е продукт на Мелтинг пот – претопяващия казан. В него се претопяват стотиците милиони имигранти, оставяйки зад гърба си с носталгия родните страни.
И вече при второ поколение имигрантите и техните поколения имат американско самосъзнание и само носталгично са деца на Европа, Азия, Латинска Америка и Африка. Те могат да търсят и разследват расово-етническите си корени, но това не им пречи да са преди всичко американци. Не само жители и граждани на САЩ, а просто американци.
Засега постигането на европейската мечта е само хипотеза и спекулация, но при една добре замислена и добре осъществена интеграция, потенциалното може да стане реалност. Но, първо Европа трябва да се измъкне от сегашната изключително тежка и упорита криза.