Позицията да не се допуска скорошно падане на режима на Башар Асад, в Москва защитават най-консервативните кръгове. Но успехите на въстаниците в Сирия, където везните все по-силно се накланят в тяхна полза, си казва думата в руската позиция. Както сме подчертавали неведнъж, Кремъл твърди, че не подкрепя Башар Асад, а само е против външната намеса в сирийската гражданска война. Това ръзбира се не е вярно, тъй като Русия снабдява режима в Дамаск с модерно оръжие и дори тонове банкноти, пренасяни със самолети. Но изглежда, че най-после Русия е решила да промени позицията си, предвид развитието на събитията в Сирия и да се отдръпне от обречения режим на Башар Асад.
За това говори и писмото на руския президент Путин до сирийския диктатор, в което той настоява силите на режима да спрат използването на авиация, тъй като възстанниците вече разполагат с ракети земя-въздух и със зенитни оръдия.
Фактически въстаниците се снабдяват с оръжие главно, след като превземат военни опорни пунктове и бази на сирийската редовна армия. Настъплението на Свободната сирийска армия се разгръща на много фронтове от Север до Юг. Няма спор, че  армията на Асад е най-добре въоръжената и обучена сред армиите на арбските страни. Но въпреки това тя не е в състояние да спре и разбие силите на въстаниците, които са предимно сунити, вдигнали оръжие.
Все по-силен става и дипломатическият натиск срещу режима в Дамаск. При посещението си в Турция президентът Путин не можа да се разбере с турския премиер по сирийската криза, но за Кремъл стана все по-ясно в каква изолация е Башар Асад, както и фактът, че повечето арабски държави открито застават на страната на Свободната сирийска армия. Тази армия, макар и да остъпва във въоръжението си на силите на режима, командвани главно от офицери алауити, завзе половината от град Алепо и се готви за настъпление срещу столицата Дамаск. На практика в ръцете на въстаниците вече се намират околностите на Дамаск. Самият Башар Асад все още контролира столицата и не малка част от сирийската територия.
Така или иначе, Башар Асад няма къде да избяга, никой не му предлага убежище, включително и Русия, така че той е решил да води тази гражданска война до собствената си смърт.
Позицията на Москва бавно, но сигурно се променя, най-вече заради победоносния ход на Свободната сирийска армия. Но има и други фактори. В Москва на второ посещение бяха представители на сирийската опозиция. Пред тях външният министър Сергей Лавров заявил, че и след падането на режима, сирийската редовна армия трябва да остане мултиконвеционална, явно имайки предвид алауитския офицерски състав.
Русия по-добре от всяка друга държава познава силните и слабите страни на своето протеже, на неговия режим и неговата армия. След като пълното надмощие на силите на режима във въздуха, както и танковете и бронетранспортьорите произведени в Русия, не можаха да спечелят войната в Сирия, идва времето на генералната равносметка.
Вероятно в последния час Москва ще смени позицията си и ще установи контакти със сирийската опозиция. По този начин, Русия ще се помъчи да избегне изолацията в арабския свят. Защото да бъдеш лоялен съюзник на един обречен диктатор, какъвто е Башар Асад, не е печеливша стратегия. Но след падането на режима в Дамаск положението в Сирия е непредвидимо. Знае се само, че сирийските Мюсюлмански братя са най-добре организираната опозиция.
Икономически Русия не само, че не печели от положението в Сирия, но и определено губи. Политически също, доколкото с изключение на Иран, другите ислямски страни са срещу режима в Дамаск. На всичко отгоре, войната в Сирия заплашва да влоши руско-турските отношения. Неслучайно, в Турция превантивно ще бъдат разположени батареи от американските ракети Пейтриът, като защитна мярка срещу евентуалното използване от Башар Асад на химическо оръжие. Русия се обяви срещу разполагането на ракетите Пейтриът, но това решение бе взето  единодушно от страните в НАТО. Така че с позицията си по Сирия, Москва влошава и без това трудните си отношения с Северноатлантическия съюз.