Прогнозите затова са прогнози, за да се сбъдват или да се провалят. И в случая с икономическото бъдеще на Европа и света по-вероятно е второто.
Според консенсусната гледна точка, ЕС през започналата нова година ще се влачи напред-назад, но в крайна сметка ще започне оздравителен процес. Съществува широко прието разбиране, че най-лошото е зад гърба на Евросъюза и през настъпилата нова година ще започне икономически растеж, не голям, но все пак растеж с умерен прираст.
Обикновено тази визия се базира на решението на президента на ЕЦБ Марио Драги да направи всичко възможно, за да спаси еврото. И също така да задържи на ниско равнище лихвите по държавните заеми. Очакваше се ЕЦБ да изкупува възможно най-много краткосрочни италиански и испански облигации, като по този начин запази правителствата в Рим и Мадрид. Съществува също така прогнозата, че на германските избори през септември партията на Ангела Меркел ще спечели, а самата Меркел ще продължи да бъде канцлер на Германия.
Има обаче две основни тенденции, които поставят тези прогнози под силно съмнение. Първо, подкрепата на ЕЦБ ще бъде насочена към южната периферия на Евросъюза, където страните ще се придържат към програмите на европейската комисия. Но тъй като тези програми предвиждат значително съкращаване на бюджетния дефицит до 2-3% от БВП в годината на рецесия, не е ясно как политиката на сурови икономии няма да доведе до задълбочаване на кризата в периферията на ЕС.
Това изглежда много вероятно, тъй като европейските банки продължават силно да ограничават кредитите и то във време, когато глобалната икономика буксува с пълна сила. Именно тази политика на сурови бюджетни икономии вкара европейската периферия в дълбока криза. Няма никакви изгледи, че рестриктивната политика от миналата година ще даде по-добри резултати през настъпилата 2013 година. Нещо повече, досегашната политика на строги икономии вероятно ще влоши икономическата и политическата ситуация.
Вторият проблем, който ни пречи да бъдем оптимисти за икономиката на ЕС, въпреки силните мерки от страна на ЕЦБ, е влошаването на политическата ситуация, по-конкретно отново в европейската периферия. При това, много вероятно е, със задълбочаване на рецесията в периферията, рязко да спадне обществената подкрепа за управляващите. Да добавим към това и фактора безработица, която сред младите в Испания и Гърция достигна космическите 50%.
Конкретен специфичен риск за ЕС се очертава с евентуалното излизане на Гърция от еврозоната, въпреки заемите от МВФ и ЕС, заеми, които Атина си е осигурила за непосредственото бъдеще. Този риск прави вероятно падането на сегашното гръцко правителство и замяната му с правителство на крайно лявата партия Сириза. Тя е начело в многобройните допитвания до общественото мнение. Платформата на Сириза е да бъде прекратена политиката на диктат над Гърция от страна на МВФ и ЕС. По същество Гърция се движи към неуправляемост, като тази година се очаква още едно свиване на БВП с 4,5%, което много вероятно ще доведе до падане на сегашното гръцко правителство.
В крайна сметка, това е силно песимистична визия за Гърция и за ЕС, макар обективните показатели в икономиката и политиката да сочат именно в тази посока.
Голяма грешка за американските политици ще бъде да разчитат, че европейската икономическа криза няма да продължи да бъде риск и заплаха за САЩ и глобалната икономика. Още повече, че Конгресът на САЩ постигна едно палиативно решение, с което много от големите проблеми на бюджета и икономиката на Америка остават да бъдат решени през следващите месеци.
