Тече пета година от началото на глобалната криза. Както изглежда, от кризата пострада най-силно ЕС. Неговият управленски апарат изглежда неспособен да стабилизира общността, институциите му губят легитимност, а държавите-членки засилват самостоятелността си в политиката. От друга страна, сумарно Евросъюзът е най-голямата икономика в света, надминаваща по БВП тази на САЩ. Затова за световната конюнктура е от огромно значение това, което ще се случи с ЕС.
От близо две години ЕС се бори с дълговата и банковата криза, като тук бяха направени крачки напред с решението за създаване на банков съюз. По отношение на дълговата криза обаче борбата продължава най-вече в страни като Гърция и Испания.
Но най-лошото е друго. Страните-членки на ЕС гледат една на друга, не като участнички в наднационална федерация, а като игра с нулеви суми, където успехът на едни се постига в ущърб на други.
По-силните финансово-икономически държави от Северна Европа налагат на по-слабите режим на строги икономии, за да им отпускат кредити, които могат да се окажат невъзвръщаеми. По-слабите страни-членки обаче, настояват главното бреме на дълговата криза да носят силните икономически държави, като за сега компромис между тези две полярни гледни точки не може да бъде намерен.
Въпросът обаче има и много важна социална страна, тъй като става дума, дали средната и ниската класа трябва да понесат тежестта на кризата, което означава намаляване на държавните субсидии за по-бедните, или пък богатата класа, чиито данъци трябва да бъдат увеличени и да й се наложи режим на регулация.
Но кои са най-главните проблеми на ЕС, за които се твърди, че вече се решават? Дали това са проблемите на банките, безработицата надминаваща 11% /в САЩ тя е 7,7%/, или това е неспособността на страните от ЕС да намерят общи и взаимноприемливи решения.
Напрежението между отделните държави-членки, както и напрежението между богатата и бедната класа, пречи да се намерят решения, които да бъдат приемливи за всички и най-вече да бъдат съблюдавани.
Големият проблем е в това, че ако през започналата 2013г. не бъде постигнат общоприемлив компромис, ще възникват основателни съмнения, дали такъв компромис въобще е постижим, което на свой ред значително ще отслаби ЕС. Тук му е мястото да направя сравнение със САЩ, които също не могат да намерят общо становище за решаване на аналогичните на ЕС проблеми,  като например фискалната пропаст. Но веднага трябва да се подчертае принципната разлика – Америка е единна държава, с повече от 200-годишна история, преживяла гражданска война и Голямата депресия, докато ЕС в най-добрия случай е федерация с кратка история, изправена в момента пред най-сериозната си криза.
Напълно е възможно ЕС да се справи с дълговата криза и с банковите проблеми, но най-важно е политическото измерение на кризата в ЕС. И тук, на челно място излиза проблемът с високата безработица.
Германия, Австрия, Холандия, Люксембург и Малта имат безработица по-ниска от американската, в Британия, Швеция, Финландия, Дания, Белгия, Чехия и  Румъния безработните, като процент са почти същия като в Америка, докато в останалите страни от ЕС нивото на безработицата е от 10-17%.  В това число влиза дори Франция, наред с Италия, Ирландия и Португалия. В Гърция обаче нивото на безработица е астрономически високо – 25,4%, а в Испания дори 26,2%. Да не говорим за младежката безработица, която на места достига до 50%. Това не само обезкуражава едно цяло поколение, но рефлектира и върху семействата и родителите на младите.
В резултат на непреминаващата криза в Гърция се породи силно дясно радикално движение, докато в Испания няма такова явление, но за сметка на това се засилва сепаратизма на Каталония. Сепаратизмът е засилен и в Британия, където Шотландия иска отделяне от Лондон, но оставане в ЕС.
Едва ли народите в повечето страни-членки на ЕС осъзнават тежестта и сериозността на проблема с недопустимо високата безработица, от която може да се излезе само с много усилия и то в продължение на години.
Трябва да се подчертае, че ЕС е в такава степен зациклил във финансовата криза, че изглежда не осъзнава в пълна степен заплахата от безработицата. Отчасти този проблем е географски, доколкото страните с ниска степен на безработица са в Северна Европа. Отчасти недооценяването на заплахата от безработицата се дължи на увеличаващия се разрив в светогледа на елитите в отделните страни.
Но през 2013г. проблемите със суверенния дълг и финансите трябва да излязат от своята рамка и да се насочи вниманието им към социалната картина, особено в страните от европейския Юг. Така или иначе, назряла е сериозна класова и социална криза в ЕС, която или трябва да намери своето решение през настоящата година, или в противен случай ще се засилва опозицията срещу самия ЕС, като неговата свързваща тъкан далеч не е толкова здрава, за да издържи на една политическа и социална криза в европейската общност.