Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2013 10:03 - Следващата голяма война
Автор: kiselinchev Категория: Политика   
Прочетен: 3736 Коментари: 3 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Светът наблюдава развитието на събитията в два взривоопасни региона – на първо място в Персийския залив, където се намира Иран с неговата ядрена програма. Вторият регион, където събитията се развиват към военна конфронтация, това е Азиатско-Тихоокеанския регион /АТР/. Вероятността за голям военен конфликт е най-голяма именно в този регион. Защото тук, във война могат да бъдат въвлечени и Съединените щати.
Става дума за териториални спорове между Китай от една странана и Япония, Филипините и няколко други държави от региона от друга страна. От много месеци насам Пекин и Токио са в остър спор за кантрола над безлюдните острови Сенкаку. Наред с това, съществуват конфликтни претенции и за островите Спратли и Парацелските острови.
Китай претендира всички тези острови да бъдат в негово владение. Но в същото време претенции за тези безлюдни острови имат Япония и Филипините. Големият проблем е в това, че тези острови са във водите на географски разширения Пасифик и има солидни данни, че в техния океански шелф се намират големи запаси от петрол и природен газ. А трябва да се подчертае, че както Китай, така и Япония и Филипините остро се нуждаят от черното злато и синьото гориво. Към всичко това се прибавят и САЩ, които така да се каже се завръщат в АТР в смисъл, че този регион става централен за американската външна и военна политика. Китай, чиято икономика е втора в света, след тази на САЩ проявява все по-нарастващи апетити за природен газ и петрол. Това се съчетава и с настъпателната политика на Пекин, в която към икономическите интереси се прибавят и силни националистически претенции.
Това е особено видно в отношенията между Китай и Япония предивид на лошото историческо наследство, свързано с японската окупация на голяма част от Китай по време на Втората световна война.
Новият китайски ръководител Си Цзинпин дава да се разбере, че Китай няма намерение да отстъпи за островите Синкакус, смятайки ги за своя територия, въпреки, че в момента те са контролирани от Япония. В Япония пък, на власт дойде ултранационалистът Шинзо Абе като премиер, който още със заемането на поста си оповести планове за засилване на въоръжените сили на Япония и демонстрира решителност в споровете с Китай за техоокеанските острови.
Големият проблем идва от това, че Япония и Филипините имат договори за отбрана със САЩ, което означава, че при един военен сблъсък между Китай от една страна и Япония и Филипините от друга, автоматично във войната ще бъдат въвлечени Съединените щати. А това означава война между САЩ и Китай, която би била голямата война в АТР и в световен мащаб.
САЩ предприеха стъпки за засилване на военната си мощ в региона. Така например изстребителите F-22, F-35 и бомбардировачите В-2, всичките конструирани с технологията СТЕЛТ, за да бъдат невидими за радарите, до 2017 година ще бъдат стационирани на бази, близки до Китай. Нещо повече, до 2020 година 60% от военноморските сили на Съединените щати ще бъдат дислоцирани в Тихия океан, като контрабаланс на засилващата се китайска настъпателност. Въпреки бюджетните затруднения на Пентагона, американските ястреби показват силен натиск върху Вашингтон, с цел да се осигурят необходимите средства, за да могат САЩ да сдържат Китай в АТР.
С други думи, АТР все повече се превръща в буре с барут, при което всяка провокация или случайна грешка от едната или другата страна може да предизвика взрив и голям военен конфликт.
Ако резюмирам напрегната обстановка в АТР, трябва да подчертая въздействието на три фактора. Първо, Съединените щати са се нагърбили със задачата да сдържат Китай чрез политика на баланс на силите, както и да осигуряват безпрепятствения маршрут на корабите в Тихия океан.  Второ, в Китай и Япония се възражда взаимната вражда, която далеч надхвърля интересите към спорните острови и енергийните ресурси в тях. Трето, вероятността да започне война между Китай и Япония, подкрепяна от САЩ, съгласно договора за отбрана нараства, защото гладът за суровини се съчетава с разпалването на националистическите страсти.




Гласувай:
4



1. balgarski7vinarki - И България не е за подценяване с неконтролируемото "връщане назад" в кибер-сценариите
12.02.2013 19:11
Американската машина- все по в стила "ЦРУ 30-те години и ловим камунисти и т.н.", а руската насрещна игра- ние пък респективно до стиковка военен комунизъм 1950...
-мутрите ще ги погребем без гащи и по сталинки/куртките/, а продажниците- на вибрационни изотопни програми генератор и домакинска техника....
И така- рискът от простотията и безхаберието на започната 90-те години военна боза..
цитирай
2. balgarski7vinarki - И България не е за подценяване с неконтролируемото "връщане назад" в кибер-сценариите
12.02.2013 19:11
Американската машина- все по в стила "ЦРУ 30-те години и ловим камунисти и т.н.", а руската насрещна игра- ние пък респективно до стиковка военен комунизъм 1950...
-мутрите ще ги погребем без гащи и по сталинки/куртките/, а продажниците- на вибрационни изотопни програми генератор и домакинска техника....
И така- рискът от простотията и безхаберието на започната 90-те години военна боза..
цитирай
3. starotomagare - Макар азиатския конфликт да крие огромна взривна мощ
12.02.2013 23:28
може би точно това го прави по-недопустим.За нас все пак от първостепенно значение е това което се мъти като се започне от югоизточната ни граница и по-на юг и изток.Инвазията на Исляма в Европа ,промяната на етническия състав и свързаната с това нестабилност.Засилването на американското военно присъствие у нас не е фактор на стабилност а точно обратното както и в забъркването ни в израело-американските игрички в Близкия изток.Европа е залисана със своите проблеми и със сигурност ни включва в техния списък така ,че реална помощ от нея не можем да очакваме.Силим се да изгорим и старите мостове като дори не се опитваме да си спомним най-близкото минало когато при големите пожари преди няколко години ,не получихме и един хеликоптер помощ от Европа а помощта дойде от старите приятелства.Не малко хора от Стара Загора още го помнят.Ние също успяхме да се отсрамим когато на тях се налагаше -с малко хора но навреме.Това все пак са капките мед в кацата с катран с която се опитват управляващи и всякакви лаещи въртящи опашки пред нови господари да освинят всичко дори напук на всякакви и икономически интереси.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kiselinchev
Категория: Политика
Прочетен: 1161177
Постинги: 521
Коментари: 500
Гласове: 798
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031