В САЩ с високи темпове започва да се развива добивът на петрол и природен газ от шистовите пластове. Запасите от въглеводородни горива в шистите са огромни, но също така са огромни и екологичните опасения.
В Калифорния например, са открити изключително големи находища на въглеводороди – петрол и пророден газ, и се развива техния добив. А в щата Северна Дакота, благодарение на шистовата технология „фракинг” – разбиване на шистите с вода под голямо налягане, безработицата е спаднала драстично – до около 3%. Но съществуват два големи проблема: единият екологичен, другият – технологичен.
За да се развие в голям мащаб шистовото производство на петрол и шистов газ са необходими колосални капиталовложения. Става дума да изграждането на цялостна инфраструктура, която по някои оценки ще възлезе на два-три трилиона долара. Трябва да се уточни, доколко шистовото производство води до екологично замърсяване на подземните води и въздуха. Американските компании, заели се с шистов добив, са пионери в тази област, но те трябва да се съобразят с резревите на еколозите, както и нормите и правилата на американската регулаторна система.
Шистовите залежи са на значителна дълбочина – около 3000 метра, а това изисква значителни капиталовложения и усъвършенствана технология на добив, преработка и съхранение.
Някои специалсти в тази област твърдят, че фракингът може да се осъществява и със солена морска вода, за да се спести питейнатата вода. От друга страна, в Калифорния, която има големи запаси на шистови залежи, се опасяват, че фракингът може да предизвика в този силно сеизмичен щат  промени, които да предизвикат големи земетресения.
Така или иначе, очаква се още тази година в САЩ да бъдат въведени регулациите за добив на шистов газ и шистов нефт. Вероятно е възможно, освен със солена вода, фракингът да се извършва и без вода. В Калифорния този неконвенционален способ за добив на петрол и газ се използва вече от години. Междувременно технологията фракинг се развива много бързо, преди още да са изяснени екологичните последствия.
САЩ се надяват в недалечно бъдеще, примерно до 15-20 години, напълно да задоволяват нуждите си от въглеводородни горива  и даже да започнат техния износ. Появиха се материали, в които се твърди, че американският износ на втечнен шистов газ ще измести в Европа вноса на руски природен газ. Разбира се, шистовият добив, преработка и пренос са още в детската си възраст и затова не могат да бъдат предвидени и преценени различните природни, екологични, промишлени и хуманитарни изненади.
Засега прогнозите са, че шистовият петрол може да достигне до 14 милиона барела дневно към 2035 година. Това би представлявало около 12% от общия добив на петрол, което ще окаже силно влияние върху цените на петрола на световния пазар, намалявайки ги с от 25 до 40% спрямо днешните цени. Това ще се отрази върху икономиките по различен, почти противоположен начин. Икономиките, които използват въгреводородните продукти, като средство за въвеждане на енергия в производството, ще спечелят значителни дългосрочни изгоди. Икономиките, обаче, на страни като  Русия и Саудитска Арабия ще трябва сериозно да ревизират иконоимическите си модели. Разбира се, при условия, че тези страни, конкретно Русия, не започнат също да използват горива, добивани от шистовите пластове. В противен случай, търговският им баланс ще се влоши с между 4 и 10% от техния БВП.
Така или иначе, изгарянето на въглеводородни горива, получени от залежите на шисти, ще продължат да създават проблеми със замърсяването на атмосферата и създаването на парников ефект, водещ до промени на глобалния климат.