Когато България влезе в ЕС през 2007 година, мнозинството българи по презумпция решиха, че оттук нататък страната ще върви към стандарта на живота на Западна Европа. За изкушаващ пример, разбира се,  се виждаше Германия. Не че в нашата страна се надяваха на германски стандарт, но поне се очакваше бързо подобрение. Замогнаха се  обаче, и то много, само малък процент поврътливи, безскрупулни и ловки търгаши.
Мантрата на прехода бе взаимствана, или по точно наложена, от западните емисари. В страната бяха извършени под външен натиск редица „реформи”. Например, приватицзирана бе индустрията, а това от своя страна доведе до нейното почти пълно унищожение. В селата аграрнопромишлените комплекси бързичко бяха ликвидирани, а обработваемата земя се превърна в мозайка малки имоти, без необходимия инвентар и капитал. Разбира се, тук и там новите владелци изкупуваха на безценица огромни площи и създадоха „подобие” на западните аграрни стопанства. Само че новите едри стопани нямаха нито опита, нито познанията, нито възможностите, нито стремежите на западните си еквиваленти. 
И точно преди 5 години удари глобалната  икономическа криза, която рикушира и в България. Повече от 25% от населението днес живее под границата на бедността. При това обедняването е повсеместно, но особено тежко е положението в селските райони. Малките „ферми” едва осигуряват препитанието на собствениците. Безработицата в страната официално е над 12%, но фактическата е доста по-висока. Особено сред младите, където безработицата е над 25%.За мнозинството пенсионери тегобите са буквално непоносими. С пенсия от 150-200 лева, при сегашните цени, е просто невъзможно да се свържат двата края.
Да погледнем към годините на прехода. Начело на държавата се сменяха социалисти, демократи, царисти и тройната коалиция. Всички с големи обещания и печални резултати. Стигната се до диктаторското управление на Бойко Борисов и подвластната му партия ГЕРБ. Борисов фактически ловко узурпира цялата власт и заедно с протежетата си завзе командните позиции в държавата. Той смени администрацията в министерствата и ведомствата, като наложи навсякъде свои хора.
Дойде обаче зимата на 2013-та, когато сметките на гражданите за електроенергия и парно бяха толкова високи, че надминаваха месечните им доходи. Катастрофата бе пълна и тя изведе на улицата десетки хиляди гневно протестиращи. Но сметките за тока бе само искрата, която възпламени бунта на гражданите.
Корупцията и алчността бяха станали синоним на властта през последните години. Повече от половин милион души – главно младежи, напуснаха България. Може би завинаги. Демографската криза се прибави към политическата и социално-икономическата.
Българските управници проявяваха сервилност и готовност да се оставят в ръцете на Запада. Но последният финансов министър Симеон Дянков, работещ по заповедите на Бойко Борисов, послушно приемаше инструкциите от МВФ и ЕС. Партията ГЕРБ, разпростряла пипалата си навсякъде, трябваше поне да плати сметката си пред българския народ. Разбира се има не малко граждани, които все още се намират под въздействието на харизмата на силния човек Бойко Борисов. Той си подаде оставката, разчитайки да запази тази вътрешна подкрепа, а оттам и властта си.
Западните държави отминаха по допирателната българската криза по много причини. Впрочем, тази криза засяга всички източно европейски държави и на първо място съседна Румъния. В България обаче се заплита много опасен сценарий. Подалият оставка Борисов се измъкна почти сух от пороя на гражданските протести, градейки тактика да запази партията си и най-вече своята популистка харизма, за да се върне отново на бял кон като спасител.
Положително изключение прави печатът в немскоговорящите страни, в които могат да се прочетат доста верни анализи за оставката на последното българско правителство. Но Западът, който яростно критикува Путин за едноличната му власт, сякаш не вижда в омален мащаб авторитарния режим на Бойко Борисов, който постоянно се хвали как тържествено и приятелски е бил посрещнат от западните лидери.
Сега предстои президентът Плевнелиев да избере и назначи служебно правителство. Ще видим дали то ще бъде приемливо за мнозинството като безпристрастно, равноотдалечено от партиите и експертно в целия спектър на българските проблеми.