Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2013 17:05 - Настъпление на безработицата в ЕС
Автор: kiselinchev Категория: Политика   
Прочетен: 1179 Коментари: 0 Гласове:
1



Глобалната финансова криза отстъпи място на глобална  безработица. Тази втора криза – безработицата, ще донесе по всяка вероятност политическа криза. Примерът на България ясно показва това с падането на правителството на ГЕРБ. Наред с това, кризата обхвана и трите главни центъра на икономиката – САЩ, ЕС и Китай. В тези икономически центрове интензивността на кризата е различна, различен е и политическият отговор, както и връзката с финансовата криза. Но има един общ знаменател, и той е, че безработицата все по-силно измества финансовата криза.
Безспорно ЕС е във фокуса на кризата. Състоялите се парламентарни избори в Италия показаха, че печелившата партия „Движението 5 звезди”, начело на която стои един професионален комик, е създадена само преди три години. Затова движение са характерни два момента. Първо, призивът за дефолт, като лекарство срещу значителния дълг на Италия, който се смята за по-малкото зло. Второ, Италия е с ниво на безработица от 11,2%, т.е. под средното равнище на безработицата на ЕС като цяло. Въпреки това, в Италия се издигат радикални партии, които са в силна опозиция на въведените мерки за икономии, наложени в целия ЕС.
В центъра на вниманието на ЕС е как да се реши проблема с дълговата криза и как да бъде спасявана банковата система. В основата на дискусията е как да бъдат реорганизирани европейските банки. А това означава, кой би трябвало да понесе тежестта за стабилизиране на финансовата система.
Аргументът, който се смята за централен сред европейския елит е, че ЕС се нуждае от силни мерки за икономии, което от своя страна налага силно съкращаване на държавните разходи. По този начин суверенният дълг, макар и преструктуриран, не трябва да доведе до дефолт.
Една от последиците на мерките за икономии безспорно се явява рецесията. Икономиката на еврозоната се свива, тъй като мерките за икономии означават, че по-малко средства ще са на разположение на населението за неговите нужди от стоки и услуги.
Ако най-важното беше стабилизация на финансовата система, това би имало своя смисъл. Но дали финансовата система ще остане основната цел, зависи от консенсуса в обществото, както и от неизбежните последици.
Когато безработицата се разрастна, тогава се промени цялата политическа система. Италия бе първата пострадала от мерките за икономии, но трябва да се очакват сътресения в целия ЕС.

Само четири страни в ЕС имат безработица под 6%. Това са Германия, Австрия, Холандия и Люксембург. Непосредствено в близост до тях в периферията има много по-висока степен на безработица. Така например в Дания безработицата е 7,4%, във Великобритания – 7,7%, а Франция и Полша имат безработица от 10,6%. В по-отдалечената част от периферията са Италия с 11,7%, Латвия с 13,3%, Ирландия с 14,7%, Португалия с 17,6%, Испания с 26,6% и Гърция с 27%.
Безспорно Германия е икономическият център на ЕС. Нейният износ е равен на 51% от БВП на страната и по този начин износът е от съдбоносно значение за нея. Без този износ икономиката би се свила, а безработицата силно би нарастнала. Берлин използва еврото, за да подържа високото равнище на експорта си и по този начин да направлява търговските си отношения, което поставя другите в еврозоната в неблагоприятно положение. Страните с ниски доходи например, би трябвало да имат конурентно приемущество спрямо Германия, но на практика те имат  отрицателен търговски баланс. На свой ред, това подкопава позициите им спрямо мерките за икономии, тъй като в еврозоната страните не могат да приложат собствена защитна политика.
Разбира се, това не означава, че тези страни не са харчили безразборно, но съществуват дълбоки причини за тяхната криза. Северноамериканското споразумение за свободна търговия например, е базирано върху нетен внос. Великобритания е била нетен вносител по време на нейната империя. Сравнявайки безработицата в Германия с тази в Южна Европа е трудно да си представим, че тези страни са членове на един и същ търговско-икономически блок. Да вземем за пример Франция, която има относително по-ниска безработица, която е концентрирана в най-южните райони на страната, като в югоизточната част тя е най-висока. Ако погледнем картата на Европа ще видим, че южната половина на ЕС е най-силно засегната от безработицата, като в Източна Европа положението не е толкова лошо, но то не може да се сравнява със ситуацията в Германия, Австрия и Холандия. Португалия, Испания и Гърция са в депресия. Ако вземем под внимание и това, че безработицата засяга и семействата на безработния съпруг, засегнатите от липсата на работа са много повече. При безработица от 11%, засегнатите са 44%.
Теорията, че германският модел на строги икономии ще оцелее в целия ЕС вече става повече от съмнителен. Дори да вземем под внимание факта, че част хората работят в сивата икономика, въпреки това положението на Юг е повече от тежко.
Всичко това води и до враждебно отношение на южните държави към Германия. Докато Германия вижда себе си като разумно пестелива, то в другите страни на Южна Европа, тя е смятана за алчна и ограбваща. Нарастващото напрежение между Германия и Франция е от особена важност и е твърде опасно. Защото Берлин иска ЕЦБ да се фокусира върху задържането на инфлацията. Това е в германски интерес. Франция напротив, иска ЕЦБ да стимулира европейските икономики, за да си намали безработицата.
Възможно е германската безработица в даден момент да нарастне, което би смекчило антигерманските нагласи в Европа. Но ако се пренесем в Италия, ще видим, че „Движението 5 звезди”, което е в полза на италианския дефолт, идва от една партия, спечелила 25% от гласовете. А изтъкнатият икономист и политик – бившият премиер Марио Монти, спечели едва 10% от гласовете и то само една година след като Европа го постави на пиедистал.
Политическите последствия от кризата в Европа не бива да се подценяват. Защото фашизмът например, имаше корени именно в Европа. През 30-те години на миналия век, милиони избиратели бяха омагьосани от обещанията за икономическо чудо, щом отговорните за кризата бъдат отстранени. Наистина историята не се повтаря буквално и фашизмът от 20-те и 30-те години е мъртъв. Но появата на политически партии, които критикуват безработицата и бедността в Европа не може да бъде пренебрегната. Податливи държави за идването на радикално десни режими са Гърция и Испания. Различията между Германия и Южна Европа не трябва да се подценяват, още повече, че тези различия все повече изключват намирането на компромис. Кризата с безработицата е политическа криза, която може да срути институциите на ЕС.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kiselinchev
Категория: Политика
Прочетен: 1161348
Постинги: 521
Коментари: 500
Гласове: 798
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031