Всичко свързано с противоракетната отбрана (ПРО) започна още по времето на президента Роналд Рейгън, с неговата идея за „звездни войни”. Впоследствие бе сключен договор, забраняващ използването на Космоса за военни цели и звездните войни останаха само като сюжет за филмите на Холивуд. Така или иначе, Съединените щати похарчиха десетки милиарди за ПРО със земно базиране, уж насочена срещу балистичните ракети на Иран и Северна Корея. Плановете за ПРО бяха многократно променяни и отлагани. Последно, САЩ планират разполагането на антиракети, които да унищожават изстреляните срещу тях междуконтитентални балистични ракети, по време на тяхната траектория, но далеч от Америка. Според последния вариант, такива антиракети трябва да бъдат разположени в Румъния – срещу Иран и в Аляска –  срещу Северна Корея.
Русия упорито възразява, срещу каквато и да е американска противоракетна отбрана, защото се опасява, че в крайна сметка тя ще бъде насочена срещу руския стратегически потенциал. Но дори това да не е истинската цел на планираната американска ПРО, в което упорито Вашингтон убеждава Москва, в какъвто и да е вариант ПРО остава приказка за наивници. Защото, въпреки огромните усилия на САЩ да създадат ефективна антиракетна отбрана, тя ще бъде в най-голяма степен неефективна. Антиракетите, където и да са разположени – в Румъния, Полша, Южна Корея или на кораби в Средиземно море, както и на западния бряг на Америка, страдат от един огромен недостатък. Този недостатък няма как да бъде преодолян.
Става дума за това, че системите за засичане и унищожаване на противниковите ракети, не могат по принцип да различават истинските ядрени бойни глави в полет, от фалшивите цели, каквито лесно могат да бъдат направени.
Иде реч за това, че наред с истинските ядрени бойни глави, противникът, който и да е той, лесно може да заблуди системите за засичане и унищожаване с фалшиви цели, вградени в бойните глави на междуконтиненталните ракети. За тази цел например, са много удобни неголеми балони с метализирано външно покритие, които да летят по идентични траектории с истинските ядрени заряди. Тази фатална слабост на противоракетната отбрана, не може да бъде преодоляна по никакъв ефикасен начин.
На практика, нито Иран, нито Северна Корея, засега нямат миниатюризини ядрени заряди, които да бъдат монтирани на ракетите с голям обсег на действие. Но да допуснем, че Съединените щати искат изпреварващо да си гарантират защита от такива страни, като Иран и Северна Корея, и нямат никакво намерение да нарушават стратегическия баланс с Русия. Москва многократно предлага да бъде изградена съвместно със САЩ противоракетна отбрана – като се започне от радарните станции за засичане на междуконтиненталните ракети и се свърши със създаването на антиракетен пояс, разположен занчително по-близко до Иран и Северна Корея.
Американските ястреби не искат и да чуват за сътрудничество с Русия в областта на ПРО, защото смятат, че Москва ще използва подобно сътрудничество, за да се сдобие с най-напредналите американски технологии в тази област.
Нека не се заблуждаваме, но САЩ и Русия се разглеждат един друг като главен стратегически противник, така че в даден момент американската ПРО може да бъде ъпгрейдвана срещу руските междуконтинентални балистични ракети.
Така или иначе, неспособността с никакви средства да бъдат различавани по време на полета ядрените бойни глави от фалшивите цели, си остава непреодолим засега дефект на антиракетната отбрана. Естествено е да си зададем въпроса: защо Съединените щати така настойчиво се стремят да създадат един или друг вариант на ПРО. Едно от обясненията, че са похарчени средства от десетки милиарди долара и са направени голям брой опити с противоракетни системи. Това донякъде обяснява настойчивостта на САЩ да изградят своя ПРО. При това, без сътрудничеството с Русия, която можела да се възползва от американските секретни технологии за създаване на ПРО.
Така или иначе, непреодолимата слабост на всяка противоракетна отбрана с наземно базиране, си остава в сила. Защото антиракетите не могат да различават фалшивите от истинските цели, т.е. от ядрените бойни глави.
Не е ясно, при това положение, какво се цели в планираната американска протиракетна отбрана. Защита, макар и с неголям процент на сигурност от балистични ракети от Иран и Северна Корея, или напомпването на напрежение между Вашингтон и Москва? Защото ПРО, каквато и вдействителност да бъде създадена, е главната пречка пред сключването на ново споразумение за по-нататъшно съкращаване на ядрените арсенали на САЩ и Русия. Може да се каже, че неслучайно в американския печат се появиха редица публикации, според които взаимно гарантираното ядрено унищожение на САЩ и Русия, е отживяла времето си доктрина, макар че благодарение на нея в продължение на половин век да не възнвикна термоядрен апокалипсис. Тази доктрина, при цялото си несъвършенство, засега не може да бъде заменена с друго решение, освен пълното унищожаване на ядрените арсенали на двете суперсили. Но тук се явява една сериозна пречка, тъй като с адрени арсенали разполагат и трети страни: Китай, Великобритания, Франция и в последно време Индия и Пакистан. Така че създаването на безядрен свят е теоретически възможно, само ако бъде сключен международен договор, засягащ всички държави, разпогащи с ядрено оръжие и средства за тяхното пренасяне.