По времето на Студената война, светът бе двуполюсен – единият полюс бяха САЩ и техните съюзници по НАТО, другият полюс бе Съветският съюз и неговите протежета във Варшавския договор. Теренът на противопоставяне между двата блока бе следвоенна Европа. В самото начало на 90-те години се случи нещо неочаквано, включително за Запада. Съединените щати, благодарение на своята икономическа, политическа и военна мощ, спечелиха Студената война. Съветският съюз – наследник на Руската империя, неочаквано бързо се разпадна, като на негово място остана Русия, потънала в хаос.
Горе долу по същото време, Китай започна период на много динамично икономическо развитие и през 2012 г., той стана втората, след САЩ, икономика в света. С Маастрихтския договор, ЕС напредна в интеграцията си, опитвайки се стане федерация от независими държави. Но тази формула е оксиморон. През този период изглеждаше, че светът е многополюсен, което обаче се оказа илюзия.
Съединените щати дадоха началото на финансово-икономическата криза, с фалита на голямата банка Лимън Брадърс. Съвсем скоро след това глобалната криза обхвана Европейския съюз и в по-малка степен Китай. Съединените щати все още не са надмогнали тази криза, доколкото американската безработица остава близо 8%, при нормално равнище от 4-5%. По това време се смяташе, че главният фактор, изразяващ мощта и значимостта на дадена държава или обединение е икономиката. Така или иначе, Америка остава икономиката номер едно в света. Успоредно с това САЩ са номер едно и като военна и политическа сила.
Европейският съюз, на свой ред, зацикли, като политическото обединение силно отстъпваше на икономическата интеграция. Но дори тя се оказа крайно противоречива. Образува се германски блок – Германия, Австрия, Холандия и Люксембург, където безработицата е под 6%, докато в останалите страни на Евросъюза, тя е двуцифрено число.
От своя страна, Китай продължи да се развива икономически, с относително много високи темпове, но неговата експортно ориентирана икономика наближава своя предел, когато темповете неизбежно ще спаднат. Опитите на Пекин да даде тласък на вътрешното потребление, като двигател на икономиката, се оказаха неуспешни. Същевременно главното оправдание за еднопартийното комунистическо управление на Пекин е постоянното нарастване на благосъстоянието на 1,3 милиардното население на страната.
В ЕС все по-силно се усещат дезинтеграционните тенденции, особено във връзка с кризата в Гърция, Италия, Испания и Португалия. В последно време Кипър преживя истинско икономическо и финансово крушение. По същество, Европа определено става германска, защото Берлин, като спасител с многомилиардните кредити за европейската периферия, същевременно иска да контролира и бюджетите на изпадналите в дълбока дългова криза страни-членки на Евросъюза.
В Европа вече се набелязват тенденции за възраждането на авторитарния национализъм, като единствено спасение от всички настъпили беди. Последен пример, в това отношение е Унгария, която прие закони напълно противоречащи на демокрацията и водещи към авторитаризъм.
Според мен, засега САЩ остават единственият полюс на съвременния свят, въпреки пълния неуспех на Вашингтон да реформира ислямския свят. Това се вижда от провала в Ирак и затъването в Афганистанското тресавище.
В този контекст, трябва да отбележа постепенното възраждане на Русия, чиято дисфункционална икономика не й пречи да увеличава, в известна степен, политическото си влияние. И то на първо място в Европа, попаднала в голяма зависимост от руския природен газ.
Самата Европа се обедини върху гнили устои по три причини. Първо, Германия се наложи като главния политико-икономически фактор на Стария континент. Второ, страни-членки на ЕС, като Гърция, Италия, Испания, Португалия и Кипър, се видяха, в някакъв смисъл, под властта на Берлин, който ги спасява с финансови инжекции, но и настоява да контролира техните бюджети. Трето, защото политическото обединение се препъна в разнопосочните национални интереси на страните.членки.
На кратко, кризата в ЕС има дълбоки корени, защото икономически съюз между толкова неравностойни, в икономическо отношение държави е невъзможен без пълно политическо обединение. Но вече подчертах, че ЕС е федерация или конфедерация на суверенни държави.
Колкото до Китай, той вече се опитва да се превърне в регионална суперсила, с тендеция в бъдеще да стане глобална суперсила. Това обаче, ще зависи от времетраенето, през което Пекин ще се радва на бързо икономическо развитие. Това развитие, на свой ред, би могло да стане основата, върху която постепенно и то в продължение на много години, Китай да се изгради като глобална военна сила.
С други думи, засега САЩ остават единственият полюс на света, съчетавайки икономическа, политическа и военна мощ. Разбира се, Америка, от опита си в ислямския свят, постепенно се убеждава, че едно е да си глаболна суперсила, съвсем друго е да си всемогъщ и вездесъщ.
Имате право да зададете този въпрос, защото групата държави БРИКС започват да играят важна роля, преди всичко в областта на икономиката. Напоследък те се стремят да създадат някакви общи институции, например - обща банка. за две от страните от групата БРИКС - Китай и Русия, съм писал отделно, като страни разполагащи с всички компоненти на мощ - икономическа, политическа и военна. Все пак, би било добре да се отбележи ролята на БРИКС в световния баланс на силите. Благодаря!
