Изминаха повече от две десетилетия от разпадането на Съветския съюз през 1991 година. Негов наследник стана Русия с по-малка територия и със значително по-малко население. В началния период след разпада президент на Русия беше алкохолизираният Борис Елцин, който отстъпваше по почти всички въпроси на Запада. Но през 1999 година президент стана Владимир Путин – силно волеви политик и с визия за развитието на страната си.
Отвъд Атлантика на всеослушание обявиха САЩ за единствената суперсила, поела ролята на подръжник на световния ред. Това донякъде бе верно, но прибързаното игнориране на Русия от Запада се оказа не само илюзия, но и опасност. В неуместните подигравки на запад се стигна дотам, че Русия бе окачествявана като Горна Волта с ядрени ракети.
Днес обаче, тези „шегички” и подигравки се оказват напълно неуместни и съответно позабравени. Защото в САЩ и Запада отново заговориха за изключително важната роля на Русия, като първостепенен международен играч.
Да насочим поглед към Близкия Изток и прилежащия му регион. В Сирия, където западните политици и анализатори отдавна очакваха свалянето на Башар Асад, през последния месец инициативата премина в ръцете на неговата армия, която нанесе поражения на бунтовниците. Оказа се, че в Москва по-правилно са оценили сирийската обстановка и нейния вероятен изход, отколкото това са направили в САЩ и Запада.
Да се обърнем сега към Иран и неговата ядрена програма. Както с военна помощ, така и с построяването на атомна централа в Бушер, Русия оказа помощ и на Иран. С току що завършилите президентски избори, на власт в Иран дойде умереният духовник Хасан Рохани. Независимо, че реалната върховна власт в Техеран е в ръцете на аятолах Хоменей, новият президент ще се опита да извърши промени в западналата икономика на страната в резултат на икономическите санкции на Запада. В плана на външната си търговия, Иран отново ще разчита на Москва.
Новата суперсила Китай води политика на равна отдалеченост, както от САЩ, така и от Русия. Това показва, че Москва отново е сила със значително международно влияние. Наред с това, на срещата на Г-8 в Северна Ирландия, президентът Обама преговаря не с друг, а руския президент Путин. Очертава се възможност за нов договор за съкращаване на ракетно-ядрените въоръжения, като изглежда на път е да бъде преодоляно главното досега препятствие – американските планове за Противоракетна отбрана. Като възможен вариант за Москва се очертава, в отговор на ПРО на САЩ, Русия да разположи на атомни подводници в Тихия океан своите най-нови ракети, отличаващи се с много голяма точност.
Възниква сериозният въпрос – на какво се дължи новият възход на Русия на международната сцена? Отговорът на този въпрос не е много труден. Става дума за няколко решаващи фактора. Първо, Русия е ракетно-ядрена сила напълно съизмерима със САЩ. Второ, Москва разполага с много развита мрежа на разузнаването и разузнавателния анализ, което й позволява точно и навреме да оценява обстановката в критичните региони. Тук се добавя и десетилетното присъствие и влияние на Русия в Близкия Изток. Трето, Русия е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, с право на вето, което й позволява да блокира неизгодните за нея решения, идващи от САЩ и Запада. И четвърто, интелектуалният потенциал на Русия е достатъчно висок, за да не отстъпва на този на Запада.
Всичко това трябва да се съпостави с явната умора на Америка от многогодишните войни, както и силното противоборство между републиканци и демократи в Сената. Същевременно, обръщайки се към ЕС и неговата международна роля, ще подчетая, че тя определено е второстепенна. Това се дължи, както на продължаващата тежка икономическа криза в Евросъюза, така и на неговата неспособност да изработи единна политика в международните отношения и отбраната. Към това ще прибавя, че ЕС не разполага, нито със самолетоносачи и авияция с далечен обхват, нито с желанието на повечето негови членове за намеса в далечни региони.
Сега на Запад се разпространява версията, че последният възход на Русия е мимолетен. Но така или иначе, Русия се завръща в центъра на международната сцена като водещ играч. Колкото до версията за мимолетния й възход, това самото може да се окаже крайно подценяващо.  

Икономиката на Китай е немислима без американския пазар. За разлика от руския, който по ниво на потребление отстъпва на холандския . Виж, Сибир, несъмнено представлява интерес за китайците. А в какво се къпе Русия, можете да видите тук.

http://vitki.org/2012/05/09/%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2/