При посещението си в Москва, американският държавен секретар Джон Кери договори с руския външен министър Сергей Лавров свикването на международна конференция за Сирия. Тази инициатива получи и подкрепата на Владимир Путин. За съжаление остават много нерешени въпроси, включително датата на международната конференция и обхвата на нейните участници. Едва ли е нужно да припомням, че в сирийската гражданска война загинаха над 100 000 души, а един милион емигрираха в съседни арабски страни.
Не е тайна, че между Запада и Русия съществуват сериозни различия по сирийската криза. По принцип Западът подкрепя сирийските бунтовници и е на път да ги снабдява с оръжия. Това е така, защото Вашингтон и Лондон, както и други западни столици, ратуват за свалянето на диктаторския режим на Башар Асад. А за постигането на тази цел е необходима военна победа на сирийските бунтовници над редовната сирийска армия.
От своя страна, Русия въоръжава режима в Дамаск, разчитайки на патова военна ситуация. Съответно Москва е за конференция в Женева-2, на която да бъдат представени всички заинтересовани страни, вътрешни и външни. Позицията на Москва не се диктува от някаква дълбока симпатия към режима на Асад. Руската позиция се определя от разбирането, че евентуална победа на сирийските бунтовници може да има тежки последствия. По всяка вероятност такава победа може да отвори пътя за реваншистки погром на сирийците–сунити над сирийците–алаути. Алаутите разчитат за защитата си на Башар Асад, който произлиза от алаутското малцинство. И още, силите на буновниците – предимно сунити, вече включват в своите редици многобройни наемници, включително такива от терористични организации като Ал Кайда.
Няма спор, че Москва има геополитически интереси в Близкия Изток, като Сирия е нейният последно останал съюзник. Това обаче не е решаващо за руската позиция, защото дълбоките промени станали през последната година, година и половина в Близкия Изток, затвориха вратите на региона, както за Русия, така и за САЩ и Запада. Времето на наследството от колониализма – британски и френски, както и времето на стратегическото противоборство в региона между САЩ и Русия, вече безвъзвратно е отминало. Сега на дневен ред е разрешаването на кръвопролитната сирийска криза, чрез широкообхватна международна дипломация.На срещата на Г-8 в Северна Ирландия сирийската криза бе една от главните теми, но сближаване на руските и западните позиции така и не бе постигнато.
В последно време обаче се забелязва еволюция в общественото мнение и медиите в западните страни. Все повече си пробива път убеждението, че от сирийската гражданска война най-много могат да спечелят радикалните ислямисти и международните терористични организации, като Ал Кайда.
Да погледнем сложното положение в Близкия Изток и Северна Африка. В Египет се изострят противоречията между мюсюлманите и коптите; в Ливан, като резултат на сирийската криза се засилва религиозната нетърпимост; в Ирак нарастват противоречията между шиитите и сунитите; отново на дневен ред излиза нерешимият кюрдски проблем. А в Либия се очертават конфликти между арабите, берберите и черните африканци. Сирийският конфликт допълнително подклажда тези остри и опасни противоречия и спорове.
В този взривоопасен контекст на Близкия Изток, руската позиция изглежда най-близка до т.нар. мейнстрийм – главното течение в политическата и обществена сфера. В западното общество и неговите медии най-близка до преобладаващото компромисно гледище на западната общност се явява все повече руската позиция. Вероятната причина за това е, че позицията на Москва по сирийската криза се основава на реалностите и на здравия смисъл. Не виждам никаква пречка и Западът да възприеме подобна позиция. Стига там да вземат връх трезви и здравомислещи политици, които откликват и се опират на западното общество, което не желае ново издание на иракската и афганистаската авантюра.
