Във Бразилия демонстрантите протестират срещу цените на обществения транспорт, а в Турция срещу проекта за изграждане на търговски център и джамия в парка Гези в Истанбул. Индонезийците пък отхвърлят високите цени на горивото за автомобилите, докато в ЕС демонстрациите са срещу политиката на строги икономии. В Близкия Изток арабите издигат глас на митингите и демонстрациите срещу почти всичко. Всяка яростна демонстрация е разгневена по свой начин.
В България протестиращите искат незабавна оставка на правителството „Орешарски” и спешни нови избори. И то дори преди да е изработен нов Изборен кодекс. И също така, преди Конституционния съд да се е произнесъл за касиране на изборите от 12-ти май.
Разбира се, гражданите имат пълното право да протестират и да искат нов парламент и ново правителство. Но резултатите от изборния вот на 12-ти май създадоха именно сегашния парламент, който излъчи сегашното правителство. Но не бяха минали няколко дни, а вече се искаше ново Народно събрание и ново правителство. По този начин умишлено или не, се преследват три основни цели. Първо, да се блокира работата на парламента, какъвто и да е той. Но този парламент все пак е резултат от народния вот. Ако последните избори са били сериозно опорочени, думата има Конституционният съд. Второ, непрестанните протести не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен като натиск за нови избори, които евентуално да доведат на власт отново ГЕРБ и Бойко Борисов. Разбира се, в парламента да влезе и част от автентичната десница. Трето, половината от българските граждани останаха непредставени в Народното събрание. Но кой е виновен за силно раздробения вот на голяма част от българската десница, която остана извън парламента? По мое мнение, причината за това не е толкова в нейните лидерски раздори, колкото в това, че ГЕРБ им присвои избирателите. Дали това се дължи на прословутата „харизма” на Бойко Борисов, или на политическото изчерпване на старата десница, е много трудно да се прецени.
Очевидно в София, а и в някои от другите големи градове десните имат значителен и силно мотивиран електорат. Но все пак София не е България, а пустословията за интелигентните избиратели, които трябва да решават, кой да управлява България е меко казано елитарен антидемократизъм.
Многобройните протести в София и други големи градове вероятно ще блокират парламента и може би ще доведат до оставката на кабинета Орешарски. Няма да се спирам върху евентуалните последствия от такава развръзка. Искам само да отбележа, че лозунгите на протестиращите, като например „Червени боклуци” или пък „Мафия” са не само непристойни за едно гражданско общество, но и показват незнание за това какво всъщност е мафията.
Някои наблюдатели изказват хипотезата за „избори до дупка”, които да просължат докато на власт не дойде ГЕРБ и някои негови подвластници. И така, докато Конституционният съд не се е произнесъл, мисля че легитимни основания за касиране на изборите от 12-ти май и за нови избори не съществуват. Другото е да се даде възможност на голяма група непримирими протестиращи да диктуват съдбата на България. По мнението на някои западни политици и политолози българите не протестирали в полза на някоя партия, а изразявали своя гняв срещу корупцията и фаворизирането на „своите хора”.
В демокрацията изборите са най-важният политически интструмент. Дали обаче, едни светкавично проведени избори биха довели до кардинална промяна, така както искат протестиращите? Или просто ще възпроизведе в общи линии сегашният „нелегитимен парламент”, за което с такова упорство издигат глас протестиращите? На този въпрос няма еднозначен отговор.
Тук има още един важен въпрос – дали ядрото на протестиращите не иска „избори до дупка”, т.е. парламентарни избори, които да дадат властта на ГЕРБ и на част от автентичната десница? Искам само да подчертая два важни момента. Първо, вероятно е след едни предсрочни извънредни избори да се възпроизведе в общи линии същата картина и същото съотношение на силите в Народното събрание. И второ, демократично ли е десетина-двадесет хиляди протестиращи да определят, кой и как да управлява България? Защото при демокрацията и по-специално в изборите, всички граждани са равни в своите права. Няма значение, дали едни избиратели са академици и режисьори, а други овчари и обикновени работници, които в крайна сметка са основата на социалната пирамида.