РАЗПАДА ЛИ СЕ ЕВРОСЪЮЗЪТ   Кризата с високата безработица в ЕС неминуемо води до политическа криза. В ЕС безработицата е крайно неравномерно разпределена. Да погледнем към числата. Само в Германия, Австрия, Холадия и Люксембург тя е под 6%. Но в близката периферия на германския блок безработицата е следната: Дания – 7,4%, Великобритания – 7,7%, Франция и Полша – по 10,6%. В по-далечната периферия обаче положението с безработицата е далеч по-сериозно: Италия- 11,7%, Литва – 13,3%, Ирландия – 14,7%, Португалия – 17,6%. В някога процъвтяващите Испания и Гърция безработицата е съответно 22,6% и 27%. Германия, която стана център на европейското притегляне, има износ на стоки и услуги, който съставлява 51% от нейния БВП, като повече от половината експорт отива в страните от ЕС. Специалистите твърдят, че именно еврото е решаващ фактор, с помощта на който Германия налага на другите еврочленове своята търговска политика, в резултат на което повечето страни от еврозоната се озовават в крайно тежка ситуация. Интересно е, че страните от ЕС, където заплатите са относително ниски и съответно би трябвало да имат конкурентно предимство, почти без изключение са с отрицателен търговски баланс. Поради това тези страни не съумяха да се справят с последсдтвията от глобалната криза и затънаха в дълбока рецесия. А това на свой ред рязко отслаби техните позиции в ЕС и на световната сцена. Разбира се, това съвсем не ги оправдава за тяхната “разточителност”, по-специално в социалната сфера. Но в основата на рецесията в страните от Южна Европа лежат много по-дълбоки причини.
В крайна сметка, ЕС се изгради около мощната германска икономика с нейната експортна насоченост – Германия е трета в света по своя износ. Ако се сравни нивото на безработицата в германския блок с това на Южна Европа, просто е невъзможгно да си представим, че всички тези страни са членки на една зона за свободна търговия, каквато е ЕС. Защото германската мощ изважда от равновесие цялата икономическа система на ЕС. Германия и Франция са в основата на европейското обединение. Но за разлика от Германия, във Франция, както бях посочил, безработицата е 10,6%, като тя е опасно концентрирана в два центъра на Франция – единият център на Север, другият на Юг и Югоизток. В страните от Източна Европа положението с безработицата е средно тежко. Казано накратко, Югът на Европа страда най-силно, както от рецесията, така и от безработицата. Просто е невъзможно да си представим как германският блок и Южна Европа са членове на едно и също обединение за икономика и търговия! В европейския Юг - Португалия, Испания и Гърция безработицата е толкова висока, че може да се сравни с безработицата в САЩ по време на пика на Голямата депресия от 30-те години. За свдение да посочим още няколко показателни факта. В съседна Гърция, например, сега вече съществува дефицит на лекарствените препарати, защото няма достатъчно средсдтва за техния внос. В Испания пък се предвиждат нови съкращения на работни места, което означава, че страната е достигнала критичната точка, което впрочеем важи и за Португалия.
След такава тежка криза икономическото възстановяване е много трудно, дори да си го представим. Трябва обаче да си представим политическите последствия от тежката криза в икономиката и безработицата. Това оставане на улицата засяга тежко вече и средната класа, което означава сериозни политически сътресения.
Не е възможно режимът на строги икономии, въведен под натиска на Берлин, да продължи да съществува дори и за още кратко време. Да погледнем Италия, където безработицата е “само” 11,7%, на италианските парламентарни избори изникна от нищото “Движението 5 звезди”, което спечели първо място на изборите.
Но да погледнем към политическите последствия в ЕС в по-широк план. Първо, отношенията между закъсалата Франция и почти незасегната от кризата Германия започват рязко да се влошават. А тези две най-големи европейски държави са в основата на ЕС, както исторически, така и политически. Германия продължава да налага политиката на контролиране от Централната европейска банка на процеса на инфлация, което е в интерес на Берлин. Франция обаче, където безработицата е близо 11% е за стимулиране от ЕЦБ на значителни средства в икономиките на ЕС. Между Берлин и Париж се зароди напрежение, което в крайна сметка може да доведе дори до разпадането на ЕС. Защото възниква спорът, кой на практика контролира ЕЦБ. В крайна сметка свиването на германския износ в другите страни от ЕС, особено страните от Южна Европа ще повиши безработицата и в самата Германия. Това донякъде ще отслаби значителните антигермански настроения в Южна Европа, но няма да реши проблемите на ЕС.
Трябва да подчертая нарастващото желание на широките социалани слоеве за промяна на съществуващата политико-икономическа система.  В това отношение напред е гръцката партия Златна зора, каталонското движение за независимост от Испания, шотландското за откъсване от Великобритания. С други думи,   ЕС е изправен пред историческо изпитание дали ще съумеят политиците вот Брюксел и политиците в отделните страни- членки да намерят изход – от това зависи съдбата на Обединена Европа.

Добър анализ!...

Ще се разпадне. Но по-нататък

Истински! Но какво от това? Всички знаем, че трябват промени, ето, г- н kiselinchev ерудирано показва, къде са недостатъците, и няма нужните прочити...За съжаление. Защото от този анализ трябва да има промяна в политиката на България- но това не се случва, нали?

Дъртия комунистически дебил Киселинчев си мисли за Евразийския Съветски съюз!
Нема си жив да го видиш, бляд, кагебейски!

Засега се разпадна само Варшавския Договор, СИВ, СССР и най-преданните му сателитни режими.

абе ние да пратим там циганите, па да се разпада!