По повод 80-годишния юбилей на Горбачов, темата за неговата “историческа роля” отново излезе на преден план. След тежкия период на застой при Леонид Брежнев, бързо и съвсем за кратко на поста Генерален секретар на КПСС се смениха престарелите членове на Политбюро Юрий Андропов и Констатин Черненко. Незабавно след тяхната кончина за Генерален секретар бе избран относително младия, енергичен и реформаторски настроен Михаил Горбачов. Той заемаше този пост с неограничена власт през периода 1985-1991г., като същевременно през 1990г. бе избран и за президент на СССР. Горбачов въведе политиката на гласност и преустройство. През 1990г. той стана лауреат на  Нобеловата награда за мир!?! С подписването през 1991г. на Договора за създаване на Общността на независимите държави /ОНД/, СССР се разпадна и Горбачов остана без никаква власт. За президент на отделилата се Русия бе избран прононсирания сибирски алкохолик Борис Елцин. По повод 80-годишния юбилей на Горбачов, който да отбележа ще бъде честван не в Москва, а в Лондон, се възобновиха острите спорове кой и какъв е Михаил Горбачов – исторически значим реформатор, или лидерът, който предизвика светкавичното разпадане на СССР.
Разбира се, след време историята ще си каже тежката дума от достатъчна дистанция на бъдещето, но в нашето време Горбачов е превъзнасян на Запад, и почти поголовно недолюбван, дори презиран в родната му Русия. В своите откровения Михаил Сергеевич вижда себе си като “демократ от най-висока класа” и не скрива, че е искал на всяка цена да унищожи комунистическата система в СССР и бившите му сателити.
Идеалът на Горбачов, според собствените му откровения, била социалдемокрацията. След като неколкократно посетил Запада, това убеждение още по-силно се затвърдило в неговата идеологическа нагласа. Но какво се случи в Русия след разападането на СССР на практика. Вместо съвременна социалдемокрация, там се утвърди олигархичен, грабителски капитализъм. Между малцинството богати, та дори свръхбогати и мнозинството обикновени руснаци се отвори безпрецедентна социална пропаст. Прословутите олигарси и олигарсчета успяха светкавично да разграбят огромното национално богатство на някогашния СССР и на Русия, като същевременно установиха своя контрол над икономиката, политиката и медиите в срутената Руска федерация. Впрочем, подобно разграбване се повртори под една или друга форма и от олигарсите в бившите сателити на СССР, включително и в България. Но нека се опитаме да обрисуваме картината на СССР и на Русия от времето преди застоя на Брежнев и преди гласността и перестройката на Горбачов. СССР по онова време бе световна суперсила, която делеше мегдан със САЩ, а дори и според някои западни наблюдатели, все по-силно притискаше Америка. Една внушителна мрежа от тесни двустранни връзки и взаимни зависимости пронизваха икономиката, пазара, научно-техническите и технологични центрове и отбраната на огромната съветска държава. Върху гърба на СССР паразитно съществуваха бившите соц-сателити. Всички социалистически страни, без изключение, веднага след разпадането на СССР се превърнаха в периферни държави с икономика, политика и общество в разпад. В замяна на това се пръкнаха олигарси и нова буржоазия, докато широките народни маси изпаднаха в бедност и мизерия. Не без основание на Запад прокламираха победата си над комунистическата система. Интересно е да се напомни, че бившият британски премиер Маргарет Тачър, със своята силна политическа интуиция, първа съзря в лицето на Горбачов исторически шанс за елиминирането на СССР като главен и могъщ противник на капиталистическия Запад. Нещо повече, именно Тачър протегна ръка към Горбачов и убеди лидерите на САЩ, че именно Горбачов е “техният човек”. Тачър се оказа напълно права, в оценките си за Горбачов, като това сложи края на Студената война, но и на социализма. Разбира се, трябва да се признае, че по времето на Горбачов тогавашната социалистическа система бе започнала ускорено да загнива в много посоки. Макар и да бяха надживени тиранията на сталинизма, т.нар. тоталитарни режими, не можеха повече да се надяват да просъществуват още дълго време. И това е така, особено в епохата на започналата глобализация и електронни комуникации.
В бившите соцстрани бяха задушени в голяма степен личната свобода и персоналната инициативност на гражданите. Но деспотичната система можеше внимателно и разумно да бъде постепенно реформирана, което като процес донякъде бе започнало. Горбачов обаче реши с един замах да ликвидира квазитоталитарната система и да изведе Русия и нейните бивши сателити на пътя на социалдемокрацията. Вместо социалдемокрация обаче, държавите от бившия съветски блок се превърнаха в карикатурна реплика на Запада от времето още на първоначалното натрупване на капитала. Все пак с времето и особено при Путин, Русия бавно започна да се изправя на крака. Заедно с бързо развиващия се Китай – страна, както и Русия с държавен капитализъм, Русия отново започна да оказва отпор на световната хегемония на САЩ. В заключение ще припомня руската сентенция: Ще поживеем, ще видим!

Какви са мотивите на автора да ни запознае с нещо, случило се преди 2.5 години (02.03.2011)?

ЩОМ РЕФЛЕКТИРАТ - ПРИ ТОВА СЪВСЕМ КРИТИЧНО - ПОНАСТОЯЩЕМ. СОЦИАЛИЗМЪТ БЕ ДОСТИГНАЛ ФАЗА НА САМОДЕМОКРАТИЗИРАНЕ - ТОГАВА НА СЦЕНАТА ИЗВАДИХА УВАЖАЕМИЯТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ - ЗА ДА НЕ СЕ СЛУЧИ ОКОНЧАТЕЛНО. ЦЕНТРАЛИЗИРАНА ДЕМОКРАЦИЯ - ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ - ЩО ЗА СИЛА Е ТОВА!?! АЗ СИ ПРЕДСТАВЯМ - ТОВА БЕ ОБЕДИНЕНО ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ - 1943.!