Постинг
22.08.2013 15:04 -
Трагичният край на Пражката пролет
През лятото на 1968 година лидерите на Чехословакия издигнаха тезата за “социализъм с човешко лице”. Вниманието на източния и западния свят тогава направо бе приковано към Прага. Генералният секретар на тогавашната чехословашка компартия бе Антонин Новотни – личен избранник на съветския върховен ръководител Леонид Брежнев. По това време ръководителите на Съветския съюз и “братските соцдържави” бяха изпаднали направо в ужас. Според тях в Чехословакия започва истинска контрареволюция.
Чехословашкото ръководство реши да разформирова Държавната сигурност и на нейно място да създаде служба за сигурност по западен образец, като институция за защита на правата на гражданите. В Чехословакия бързо бе премахната вездесъщата цензура и чехословашките медии свободно обсъждаха проблемите на социализма и на собствената си страна. Гражданите на Чехословакия в огромното си мнозинство за пръв път почувстваха полъха на свободата.
В лагера на соцдържавите настъпи от една страна чувство на надежда, а друга на страх и напрежение. Новият съветски лидер Леонид Брежнев, който направи не една крачка назад от хрушчовата десталинизация, спешно започна преговори с чехословашките “другари”. Преговорите се водиха ту в Москва, ту в Черна Натиса. Фактически обаче това не бяха преговори, а ултиматум от страна на Брежнев и съветското политбюро.
Разбира се, в редиците на чехословашкото ръководство се намериха политици, които бяха изцяло против генералната либерализация, произволно узаконеното лидерство на компартията и напълно подкрепяха съветското ръководство. Това, че Антонин Новотни бе личен избранник на Брежнев вече нямаше никакво значение.
Всъщност Генсекът на чехословашката компартия открито заяви, че при Брежнев социализмът се връща назад към времето на сталинизма. Той имаше предвид реформите, които се опита да извърши Никита Хрушчов и които впоследствие бяха заличени.
Брежнев далеч не бе сам в предчуствието си за надвиснала катастрофа в Чехословакия, която бързо можеше да се разпространи в Полша, Унгария, ГДР и дори в тоталитарно управлявана от Тодор Живков България.
Почти веднага след избирането на Дубчек и неговите съмишленици в ръководството на Чехословакия започна процес на генерално обновление на социализма. Търпението на Брежнев и тогавашното съветско ръководство обаче започна бързо да се изчерпва. На прага буквално бе поставен ултиматум – никакъв социализъм с човешко лице, това не е нищо друго освен контрареволюция.
Москва направо бе шокирана от бързото развитие на събитията и от прилагането на практика на програмата на чехословашката компартия. Западът силно симпатизираше на новата Чехословакия, но не можеше пряко да се намеси в нея, защото тя бе част от стратегическата съветска зона.
В самата Прага Брежнев и компания бързо намериха свои съмишленици и съюзници, най-вече в лицето на Васил Биляк и неговата група. Това бяха онези партийни лидери, които се страхуваха че Пражката пролет ще разруши социалистическата система и ще им отнеме властта и привилегиите.
На 21 август 1968 година съветските танкове влязоха в Прага, за да сложат край на нейното социалистическо обновление. Заедно с тях в Чехословакия изпратиха войски и другите държави от Варшавския договор. България, управлявана еднолично от Тодор Живков веднага изпрати в Чехословакия свои военни съединения. Чехословакия реши да не се съпротивлява на тази вероломна интервенция, тъй като нямаше смисъл, предвид огромното превъзходство в танкове и въоръжени сили на СССР и Варшавския договор.
Дубчек бе арестуван и отведен в Москва. На негово място Брежнев постави лоялния към СССР Густав Хусак.
Така бе смазана Пражката пролет и започна “съветската зима”. Но светът разбра, че чехословашката революция ще бъде предвестник един ден на радикални демократични промени. И когато на власт в Москва дойде Михаил Горбачов тази радикална трансформация се случи не само в СССР, но и в другите бивши соцстрани. Докъде ще стигне радикалната трансформация – това е въпрос, на който може да отговори само бъдещето.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 798
Блогрол
