Християндемократическата партия на Ангела Меркел спечели зашеметяваща победа на парламентарните избори в Германия. Според окончателните резултати християндемократите печелят 41,5% от гласовете, което е с 8%  повече в сравнение с изборите от 2009г. Няма място за съмнение, че тази безпрецедентна победа в най-голяма степен се дължи на политиката и личността на Меркел, която за трети пореден мандат ще бъде германски канцлер. На второ място се нареждт социалдемократите с 25,7%, следвани от зелените  и левицата с над 8%.
Но досегашният партньор на Меркел от управлението не успя да премине 5%-та бариера за влизане в бундестага. Става дума  за социалдемократите – партията на бизнеса. Така че Меркел ще трябва да търси нов партньор в управлението. Възможностите са две – голяма коалиция със социалдемократите, или със зелените,  с техните 8% от гласовете на избирателите.
Големите партньори на Германия в ЕС – френският президент Оланд и британският премиер Камерън искрено поздравиха Меркел, защото нейната убедителна победа означава,    че тя отново ще бъде на кормилото на обединена Европа. На сред продължителната еврокриза Меркел действаше решително и последователно за оцеляването на еврозоната, като Берлин отпусна многомилиардни кредити за изпадналите в дългове държави от Южна Европа – членки на ЕС.
Повече от очевидно е, че мнозинството германци не само харесват, но и силно подкрепят Меркел за трети мандат като канцлер. Според мен, най-вероятно е образуването на “голяма коалиция” мехду християндемократите и стоящите по-наляво – социалдемократи, за да се получи солидно мнозинство в Бундестага – като гаранция за стабилността на Германия, но и като опция за реформиране на еврозоната и ЕС.
Координатите на политическата система в Германия, вероятно ще претърпят немалка промяна. Защото лявоцентристите от социалдемократическата партия за да дадат подкрепата си на Меркел, ще искат повишаване на минималната заплата и социална промяна за ограничаване на отворилата се социална ножица между богатите и средната класа.
Освен това, солидното мнозинство в Бундестага ще бъде абсолютно необходимо за да бъдат отпуснати нови германски кредити за страните от южната периферия на ЕС, които са потънали в дългова криза и бюджетен дефицит.
Основният принцип в политиката на Меркел е прагматизмът. Но този прагматизъм има и своята обратна страна. Меркел или предпочиташе да говори колкото е възможно по-малко по спорните въпроси на ЕС, или заемаше позицията на своите опоненти, като по този начин обезсилваше опозицията. Няма да бъде пресилено ако кажа, че Меркел избягваше общо взето всякаква идеологическа позиция. Съдбата на европейския проект почти не беше обсъждана по време на предизборната кампания. Изборите в Германия се проведоха сякаш ставаше дума единствено за националните въпроси и проблеми. Нещо повече, Меркел е готова да заема почти всяка позиция, стига това да създава впечатлението за компетнтност и консенсус. Съперникът на Меркел социалдемократът Щайнбрюк се оказа относително слаб съперник, който много говореше и жестикулираше, поради което медиите насочиха критичното си внимание именно към него.  И той излезе на обложката немския еквивалент на Ню Йорк Таймс с показан среден пръст. Но по-важните проблеми не са в слабите опоненти на Меркел. Да вземем за промер отношението на германските избиратели към европейското обединение. В Германия съществува един вид табу от относително отдалечените въпроси на антиевропейската политика. В Бундесрепубликата съществува засилващо се безпокойство по повод на това, че ако един ден в страната се появи десен популист с истинска харизма, той ще бъде в състояние да извелече решаваща полза от пълзящото разочарование на германците от сегашната беззъба политика относно ЕС. И още нещо важно в критичен план. Меркел проповядва все по-тясна координация на икономическата и фискалната политика на националните правителства в ЕС, като все по-малко разчита на Еврокомисията и другите органи на Евросъюза. Това би означавало до голяма степен да се обезсмисли ролята на общоевропейските институции. Докато Германия се къпе в лъчите на своите икономически успехи, възможно е те да не са особено безопасни поради възможните значителни жертви за спасяване на еврото, от което експортно ориентирана икономика на Германия печели международни позиции. Но в даден момент в бъдеще, когато вероятно от Берлин ще се изискват огромни спасителни кредити, германският елит може дълбоко да съжалява за мълчаливото си съгласие относно т.нар. политическа демобилизация в Обединена Европа.

"Но досегашният партньор на Меркел от управлението не успя да премине 5%-та бариера за влизане в бундестага. Става дума за социалдемократите – партията на бизнеса."

Става дума за свободните демократи.

Момчета, става дума за местните така наречени либерали, чийто най- ярък представител е финансовият министър. Поздрав утренен!!!