Бягството в Русия на американския агент Сноудън, който носеше ценна секретна информация за Америка, стана повод за ново напрежение между Вашингтон и Москва. Руски експерти отбелязват, че благосклонното отношение на руския елит към Америка е претърпял обрат. В същото време обаче, в Москва си пробива път коноцепцията за заплахата от динамично развиващия се Китай, което може да доведе до съюзяване между САЩ и Русия. Руската агенция Интерфакс посочва, че американските ценности за демокрацията, все по-дълбоко пускат корени сред руския елит. Но наред с това, нарастват и антиамерисканските нагласи сред широките маси на руското общество. Засега руската върхушка е силно антиамериканска, но това може да претърпи обрат поради засилващите се стремежи на Китай за хегемония в Азиатско-Тихиокеанския регион – АТР и въобще в източното полукълбо. Наблюдателите в Пекин отбелязват, че в Русия съществуват опасения за посоката, в която ще се развива Китай, след превръщането му в могъща световна държава. В руското общество съществува плурализъм на мненията относно превръщането на Китай в световна суперсила. От една страна е тезата за “жълтата заплаха”, която има далечни исторически корени. От друга – пекинските експерти подчертават, че досега в Русия никой не е повдигал въпроса за потециална китайска заплаха. Напротив, руското обществено мнение, както и политическият елит, силно се безпоскоят от едно сближаване между Вашингтон и Пекин, което би довело до изолацията на Русия  и до неограниченото управление на света съвместно от Вашингтон и Пекин.
Американските политолози са по-открити в своите анализи и прогнози, като някои от тях целенасочено напомпват страхове от прословутата “жълта опасност”. Ще отбележа, че митът за жълтата опасност е широко разпространен не само в Русия, но и в Източна Европа. Отделно от това, Япония, Филипините, Тайван и други източноазиатски държави се чувстват заплашени от нарастващата мощ и амбиции на Пекин, които вече доведоха до остър сблъсък между Китай и Япония.
Но по-радикалната теза относно Китай идва от американския истаблишмънт. Тук трябва да подчертая, че разпадането на СССР, предизвика възраждането на страховете от милиардният Китай, който пълзящо се промъква в южната част на руския Далечен Изток. А той е слабо населен и същевременно извънредно богат на природни ресурси.
Тук му е мястото да отбележа, че балансът на силите в АТР постепенно, но устойчиво се променя. И то не в полза на САЩ. Някои американски автори посочват, че политическите амбиции на съвременен Китай не се отличават от тези на САЩ, датиращи от 100 години насам.
Проблемът идва от това, че докато САЩ са установили практически хегемония в западното полукълбо, те се опитват да попречат на Китай да наложи своя хегемония в източното полукълбо. Редица американски автори лансират радикалната идея, че САЩ може би трябва да сключат стратегически съюз с Русия, за да попречат на евентуалната китайска хегемония във възловия АТР. От гледна точка на Русия, такъв квазисъюз със САЩ не може да се изключи, особено като се имат предвид тихомълкомното китайско проникване в южната част на Далечния Изток.
В Москва, както и в западноевропейските столици, ясно осъзнават, че издигането на Китай като световна суперсила, съвпада по време с относителния упадък на влиянието на САЩ и Запада. Някои американски автори подчертават, че между САЩ и Китай съществуват два възможни варианта на политически избор. Единият вариант е засилваща се конкуренция, която може да прерастне дори във военен конфликт. Другият варинт е сближаване, което да се основава на подялбата на сферите на влияние и съответно да доведе до съвместно китайско-американско управление на световните дела. Каква би била позицията и ролята на Русия при една подобна подялба между сферите на влияние между САЩ и Китай, съпроводено с тяхното военно и икономическо присъствие? Вероятно, при такова развитие, Москва би предпочела да заема неутрална позиция.