След разпадането на СССР, което Путин окачестви като най-голямата геополитическа катастрофа на миналия век, САЩ останаха единствената глобална суперсила. Но динамично развиващият се Китай до 15 години вероятно ще настигне Америка по БВП. ЕС има най-голямата икономика в света – с малко превъзхождаща икономиката на Америка, но не можа да си изработи обща външна политика. Включително и обща политика спрямо Русия. Германия при Ангела Меркел реши да провежда учтива, но твърда политика спрямо Москва. От една страна Германия засега зависи от руския природен газ, но от друга страна Меркел не пропуска да критикува Кремъл.
По всичко личи, че светът се връща към периода на международната дипломация. Това ясно се видя от споразумението между Сергей Лавров и Джон Кери по въпроса за премахването на химическото оръжие в Сирия. Разбира се, това не решава проблема с кървавата гражданска война в Сирия, но е положителен знак за преминаването към политико-дипломатическо решение на сирийската криза.
По мнението на западните политици и анализатори президентът Путин води агресивна външна политика. В същото време обаче, в европейските столици признават, че Путин е компетентен и добре подготвен. Впрочем, това се видя и в последно време, когато Путин нанесе дипломатически удар върху планираната от Вашингтон и Париж военна операция срещу Сирия, като наред с това даде възможност на Обама и Оланд да спасят лице.
Големите опасения на Путин са свързани с постепенното обграждане на Русия от САЩ и тяхното настаняване заедно с НАТО в бившите съветски републики и формирането в тях на прозападни режими. Особена тревога за Путин предизвиква намерението на Украйна да се асоциира в ЕС и по този начин да загърби Русия. Чрез балтийските държави НАТО стигна до западните граници на Русия. САЩ използват напрежението в руско-грузинските отношения, за да извадят от сферата на руското влияние бившите съветски републики от Кавказ. Наред с това, САЩ се опитаха да разширят зоната си на влияние и в Централна Азия, като се настанят в Казахстан, Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан. Засега тези опити на САЩ остават крайно несигурни, за да не кажа, че в голяма степен те се оказаха неуспешни.
Както вече посочих, ЕС на този етап не е в състояние да изгради ясна и кохеретна политика, включително спрямо Русия. Франция, която по време на Студената война играеше ролята на бансьор между Русия и Запада, днес парадоксално няма почти никакви успехи в политиката си спрямо Кремъл. При посещението си в Москва френският външен министър Лоран Фабиус се върна с празни ръце. В Париж обаче очакват това да се промени с предстоящото придобиване от Русия на построения за нея във Франция хеликоптероносач Владивосток. Същевременно, освен гигантите на френската промишленост, например Тотал, още стотици по-малки френски компании се опитват да пробият на руския пазар.
В близко бъдеще Германия се надява сериозно да намали своята зависимост от руския природен газ, за сметка на шистовия газ и технологията фракинг.
Британският премиер Камерън е установил работни отношения с Путин, но по принцип Великобритания върви във фарватера на политиката на Вашингтон, особено колкото се отнася до Русия. На свой ред, Италия е най-близка в разбиранията си до Русия, главно колкото се отнася до засилване ролята на Съвета за сигурност на ООН в международните работи. Испания пък, въпреки подписания с Русия договор за стратегическо партньорство, в очите на руските управници е от второстепенно значение. Най-болезнени за Москва са въпросите на “източното партньорство” на НАТО и ЕС. Москва вече е отписала балтийските държави, но сега най-голямото предизвикателство пред Кремъл е престоящото асоцииране в ЕС на Украйна. Путин всячески се опитва да предотврати присъединяването на Киев към ЕС, но доминиращият в Украйна елит изглежда твърдо решен да излезе от руската орбита и да се присъедини към Запада.
Практически всички страни от Централна и Източна Европа – бивши протежета на разпадналия се СССР, вече твърдо са се съюзили със САЩ и ЕС. Сега това се очаква да стане и с държавите от разпадналата се Югославия. От тактическа гледна точка изглежда Путин направи грешка, като се опитваше да попречи на източноевропейските държави да се присъединят към НАТО и ЕС. Едва ли има съмнение, че този завой на Източна Европа към Запада бе спонтанната и не особено обмислена реакция срещу половинвековната руска доминация в региона. Според мен обаче, тенденциите в ЕС и Русия са на път да променят досегашната ситуация. Наистина Путин е много консервативен и изявен руски националист. Наистина, също така, за него е важно да балансира ролята на САЩ, със съдействието на Китай.
Казано накратко, днешния свят е многополюсен, нестабилен, изпълнен с исторически наслоени и национални спорове. Така че, както ЕС, така и Русия ще трябва да развиват отношенията си, като да водят политика, именно в този сложен контекст.