Дълго време САЩ критикуваха ЕС и конкретно еврозоната, че не могат да се справят  с кризата на еврото. Наред с това, американските критици отбелязваха неуспешните усилия на европейците да създадат банков съюз, като  решаваща крачка за измъкване от блатото на кризата. Но последните няколко седмици показаха, че икономическите и политически неволи на САЩ не само не са по-малки от тези на Европа, но и в някои области от критична важност са дори по-големи.

В продължение на седмици управлението на САЩ изпадна в пълен блокаж. В крайна сметка демократите и републиканците в Конгреса стигнаха до едно квази-споразумение, съгласно което до 15 януари 2014г. Правителството във Вашингтон ще бъде финансирано, а таванът на колосалния американски дълг ще бъде повдигнат до 7 февруари 2014г. С други думи, американската криза не бе решена, а само бе отложена. В това отношение САЩ се показаха толкова неспособни да функционират успешно, колкото неуспешно функционира и Евросъюзът.

Тук ще отбележа, че всичко това се случи в САЩ точно в периода на настъпилото икономическо възстановяване. До този момент прогнозите бяха за прираст на БВП на САЩ от 2,7% през 2014г. Но псевдо-компромисът между Обама и неговата Демократическа партия в Конгреса, сключен с опозиционните републиканци, рязко понижи потребителсккото доверие и намали прираста през последното тримесечие на т.г. с 0,6%.

В същото време блокажът на властите във Вашингтон категорично надминава по сквоята острота и значимост споровете в ЕС. На практика, европейците обсъждат мъгляви решения за излизане от кризата, както и други проблеми на бъркотията в ЕС. В Америка непосредственият бюджетен дефицит е 3,4% от БВП, което е по-малко от дефицита в повечето европейски страни. Но дългосрочните заплахи за САЩ са огромни. Защото Америка налага данъци като държава с ограничени пълномощия, но харчи държавните средства, като правителство независимо от пазарните условия.

 Твърде скоро обаче в икономиката на САЩ ще се намеси демографският фактор. В пенсия излиза поколението, родено непосредствено след край на Втората световна война, т.нар. бейби-бумъри, което е подчертано най-многочисленото поколение. Излизайки в пенсия това поколение ще трябва да получи своите заслужени пенсии, както и полагащата му се  защита от здравеопазването. Според МВФ това ще изисква увеличение на разходите от 11% от БВП – повече от която и да е друга индустриална държава, с изключение на Япония.

Но републиканците в Конгреса не искат и да чуят за увеличение на данъците, докато президентът Обама и неговата партия отказват да съкратят държавните разходи в социалната сфера.

Очевидно се очертава нова парализа на управлението, подобна на блокажа през октомври. До какво може да доведе това не е трудно да си представим, още повече, че тази парализа на управлението и икономическа стагнация ще се отразят пряко и на глобалната икономика в негативна посока.

Така или иначе, президентът Обама не успя да се пребори с опозиционните републиканци, подтиквани към неотстъпчивост и съпротива от популистката “Чаена партия” в техните редици на Капитолийския хълм. На свой ред, републиканците ще трябва да подържат държавните разходи за  реформата в здравеопазването, която именно те искаха да провалят. Безспорно губещи в по-голяма степен от борбите в управлението са републиканците, чийто рейтинг спадна до най-ниското ниво, откакто се правят такива социологически проучвания, начиная от 1992година. А именно подръжката, която републиканците имат днес, е едва 28%.

Проблемът е, че докато републиканците  като партия на големия бизнес, отстояват позициите си за малка роля на държавата в икономиката, тя е подкрепяна от пропазарно ориентираните сили и от двата бряга на Атлантика. Но когато републиканците искат волно или неволно в своята упорита борба на практика да разрушат държавата, пропазарните политически сили и от двата бряга на Атлантика оттеглят подкрепата си.