На 28 октомври се очаква ЕС и Украйна да подпишат договора за асоцииране на най-голямата по територия страна в Източна Европа. На Запад това се представя като решителна крачка за разпроспранение на европейските и западните демократични ценности. Според мен, истинската цел е съвсем друга – към натиска от западна посока на НАТО върху Русия,  да се прибави и икономическия натиск и въздействие на ЕС в лицето на “европеизирана” Украйна. Смята се, че в бъдеще Украйна ще бъде последвана и от други бивши съветски републики, като западното присъствие ще обхване цялото постсъветско пространство.

По въпроса за асоциирането с ЕС,  украинското общество е силно разделено, като главните партии и вероизповедания подържат западната ориентация, докато населения с руснаци Крим и индустриалната Източна Украйна не подкрепят тази ориентация на Киев.

Изкушавам се да дам пример с членството на България в ЕС, във връзка с което мнозина у нас очакваха от Европа да потекат реки от “мед и масло”. Но както виждаме, толкова години наред, България продължава да потъва в бедност, безработица и масова емиграция на Запад, особено на младите, получили образование и квалификация.
Не отдавна на форума в Валдай край Москва Путин заяви, че Русия и Украйна са един народ. Те имат дълбоки общи корени, общи традиции, манталитет и много близки езици.
Големите партии в Киев обаче подържат и пропагандират пътя към ЕС. Москва много ясно предупреди Киев за последствията за Украйна, ако избере западната ориентация. Това би означавало засилен митнически контрол за украинския износ и повишаване цените на руския природен газ. Нещо повече, свързването на Украйна с ЕС вероятно ще предизвика откъсване на големи райони с руско-говорящо население – Крим и индустриалната Източна Украйна. Руският президент подчерта, че Москва не се опитва да наруши суверенния избор на Украйна, но Русия се чувства длъжна да предупреди Киев за евентуалните бъдещи неблагоприятни последствия, които могат да се окажат съдбоносни за бъдещето й.

Украйна е страна с 45 милионно население, някогашната житница на Съветска Русия и Европа, втората след Русия индустриално развита съветска република, на основата на силно развитата  металургия и авиационна промишленост. Днес обаче, украинската индустрия, наследена от съветско време е в състояние на тежък упадък. Нещо повече, зад поукрасената украинска фасада, се крие предишния хаос, царуват олигархичните кланове, които използват съдебната система, полицията и данъчните служби като инструмент за защита на своето придобито по незаконен начин богатство.

Чуждите инвеститори проявяват най-голям интерес към украинското селско стопанство и особено към някогашната житница на Европа. Сега апологетите на “Източното проникване”, поощряват Брюксел да даде ясен сигнал на Киев, че след асоциирането на Украйна, след 10-ина години ще последва нейното пълноправно членство в ЕС. В такъв случай примерът на Украйна може да бъде последван от редица други държави в постсъветското пространство, като например Грузия или Азърбейджан. Въобще, пред украинците се представя една крайно “привлекателна” алтернатива на Митническия съюз, ръководен от Москва. Разчита се на появилата се русофобия след разпадането на СССР на националистично-олигархичните елити, виждащи в ориентацията на Запад добра перспектива за запазване на своите натрупани незаконни богатства.

Един проблем за асоциирането на Украйна в ЕС е настояването на Запада да освободи от затвора водача на украинската опозиция и бивш премиер Юлия Тимошенко. Тя излежава 7-годишена  присъда, обвинена че е извършила държавна измяна с подписания с Москва договор за руския природен газ. Сега се предлага Тимошенко да бъде пусната за “лечение” в Германия, без обаче да бъде амнистирана. Защото украинският президент Янукович се страхува, че рано или късно Тимошенко ще се върне в Украйна и ще застраши на следващите президентски избори  статута му на държавен глава.

Ще отбележа, че при подготовката на Украйна за обвързване с ЕС, Янукович проведе някакви реформи в администрацията и съдебната власт, които обаче западните наблюдатели смятат, че са козметични. На всичко отгоре, Украйна е крайно нехомогенна по населението си държава. През 1954г. Никита Хрушчов направи един крайно неуместен жест към Киев, като присъедини Крим към Украйна. Впрочеем, руснаците заедно с беларусите доминират и в източните райони на Украйна, което е една “бомба със закъснител” за украинската териториална и национална цялост. Не трябва да се забравя, че между руско-говорящите от една страна, и от от друга украинските крайни националисти, воювали на страната на Хитлер през Втората световна война, съществува исторически натрупана омраза. В крайна сметка Москва едва ли ще остане базучастна, ако в Украйна започне процес на дезинтеграция. Ще напомня само руско-грузинския военен конфликт от 1993г., довел до откъсването на Абхазия и Осетия.