Напоследък в западния печат се появиха статии, които внушават, че Русия се опитва да се презастрахова, обкръжавайки Китай. В полза на тази хипотеза нейните автори излагат своя анализ, сглобявайки помежду им няколко международни фактора. Наистина в последно време търговията между Русия и Китай достигна 100 млрд. долара годишно, с тенденция през следващите десетина години да достигне огрмонтата сума от 200 млрд. долара. Но онези западни автори, които излагат тезата за евентуалното руско обкръжение на Китай, слагат ударението в съвсем друга посока. Според тях руско-китайските отношения имали състезателен характер, като Русия отстъпвайки силно икономически на Китай, се опитва да компенсира този огромен пасив, изграждайки мрежа от връзки с онези държави от Азиатско-тихоокеанския регион (АТР), които имат сериозни спорове с Пекин относно островите в Южнокитайско море.
По принцип сегашният разцвет на руско-китайските отношения, предизвиква сред западните анализатори и най-вече американските, не само голямо учудване, но и стремеж Русия и Китай да бъдат насъскани един срещу друг. И това е причината за скалъпването на тезата за руски опити за обкръжение на Китай.
На първо място, се излага хипотезата, че Москва, желаейки да “уравновеси” отношенията спрямо Китай – втората след САЩ икономическа сила в света, западните автори с известно основание твърдят, че Москва неслучайно се стараела да развива отношенията си със съперницитпе на Китай. Тук имам предвид Япония, която съперничи с Китай в Южнокитайско море. Във връзка с това се твърди, че Русия и Япония са се дговорили за съместни военоморски учения, като противодействие на международния тероризъм и пиратството.
На пресконферения след посещението на японските министри на външните работи и на отлбраната, външният външен министър Лавров заяви, че двустранното сътрудничество на Москва с Токио трябва да помогне в решаването на острите проблеми на Корейския полуостров. Уговорена е също така и визита на японския премиер Абе в Москва, което ще бъде първото по рода си посещение.
Русия също така се опитва да укрепи онтношенията си с Северна и Южна Корея. Според западни източници президентът Путин възнамерявал да построи железопътна линия – разклонение на Транссибирската магистрала, като по този начин свърже двете Кореи. Същевременно Москва планира построяването на газопровод до Южна Корея, който ще пресича Северна Корея. Сеул вече обяви очакваната визита на Путин в Южна Корея. По време на това посещение се очаква да бъдат обсъдени проблемите с ядреното оръжие на Пхенян. Преди пристигането си в Сеул се предвижда Путин да направи кратка визита и във Виетнам.
Развивайки отношенията си с Китай в много широк обхват от области, Русия същевременно се обръща към нейния бивш съюзник Ханой, особено като се има предвид китайското нахлуване във Виетнам през 1979 година.
Американският специалист по АТР Стивън Бланк твърди, че Москва без излишен шум се сближава с Виетнам, като опит за създаване на азиатска противотежест на могъщия Китай.
Освен Виетнам, Москва запазва и развива много добрите си отношения с милиярдна Индия. През октомври индийският премиер Манмохан Сингх проведе в Москва конструктивни преговори с Владимир Путин. Във съвместното комюнике за състоялата се среща се почва, че Русия и Индия са се договорили за “разширяване” на тяхното сътрудничество в областта на ракетните и военоморските технологии и оръжейните системи. Освен това през ноември предстои среща на руския вицепремиер Димитрий Рогозин с индийския министър на отбрана Антони. По този повод, Рогозин изрази своите очаквания на срещата да бъдат обсъдени въпросите на строителството на авиационно-хеликоптерната технология. Москва е направила предложение и към Делхи, като се надява, че то ще заинтересова индийската страна. Освен това, става дума за руско-индийски консултации за сътрудничество между двете страни във военното корабостроене.
Трябва да се отбележи също така, че след срещата между Путин и Сингх Русия и Индия проведоха първите в свойта история съвместни военни учения.
Всичко това, при едно недоброжелателно отношение към Москва, може да се тълкувва, като първи стъпки на Русия да подклажда напрежение между Китай и неговите съперници в АТР и особено в Южнокитайско море. Но добросъвестният подход към руско-китайските отношения трябва да се отчита, и това вече е факт, че Москва и Пекин имат много по-важни отношения и връзки в икономическата и военно-политическата сфера. И на първо място ще поставя зараждащото се руско-китайско противодействие на хегемонията на САЩ в световен мащаб. Всичко друго е от третостепенно значение.