Олигархията е гръцка дума, която приблизително означава власт на нищожно малцинство над мнозинството. Неслучайна е днешната популярност на това понятие. Достатъчно е да се насочим към днешна Русия. Според един доклад на швейцарска банка 35% от всички богатства на Русия са в ръцете на само 110 души. Това направо е зашеметяващо. В същото време, отново в Русия 93,7% от гражданите разполагат с по-малко от 10 000 долара. И това чудовищно неравенство стана факт само за 20-тина години след разпадането на СССР, страна на социалното равенство.
Докладът на швейцарската банка разкрива, че днешна в Русия, а това важи и за бившите соцстрани, концентрацията на националното богатство значително надминава неравенството в САЩ.
Разбира се тази тенденция е по-принцип всеобхватна и ни най-малко не намалява опасността от свиването на богатството и политическата власт отвъд Атлантика.
Западни автори се стараят да покажат, че проблемът не бил в съществуването на невероятно богати лица и фамилии, а в това, че колосалната концентрация на богатството означава и колосална концентрация на политическата власт. Питам се – къде отиде демокрацията с нейната претенция за власт на огромното мнозинство?
През 90-те години на миналия век малка група търгаши, близки до върховната власт, се възползва максимално от близостта си до Кремъл по времето на президента Елцин. Именно тогава, тази група успя да заграби буквално за жълти стотинки “скъпоценните камъни” на съветската икономика. И преди всичко да заграби петролния и газовия сектор.
Един от тези олигарси Березовски, загинал при неясни обстоятелства, докара на премиерския пост бившия агент на КГБ Владимир Путин. Впрочем, през тези години в Русия бе обикновена практика издигането от олигархията на най-високи постове на хора, които да й служат вярно, прокарвайки необходимите на й “закони” и утвърждавайки политическото влияние на олигарсите, чрез машинации в процеса на приватизацията.
Веднъж застанал на най-високия пост в Русия, Путин се опитва да лиши от власт групировката на Елцин и да постеле “златна пътека” за своите хора – предимно бивши функционери на КГБ.
Президентът Путин вкара в затвора някои от магнатите на Елциновата ера и на първо място мултимилиардера Ходорковски, който е с десетгодишна присъда. На мястото на Ходорковски и компания Путин постави нова група “бизнесмени”, произлизаща от собствения кръг на сегашния президент. Игор Сечин например, бивш кагебист се смята за втория след Путин човек в Русия.
Но проблемът с олигарсите далеч не се ограничава само с Русия и т.нар нови демокрации. Ще подчертая, че глобализацията изигра двуяка роля – издигна от бедността стотици милиони в Китай, като същевременно дълоко разслои глобалното общество.
Да вземем за пример САЩ. През първите две десетилетия след Втората световна война, икономическото равенство в САЩ стабилно нарастваше, но към средата на 70-те години този процес се обърна в обратна посока. Ето какво казва нобеловият лауреат по икономика Стиглиц: “През миналата година на 1% от най-богатите американци се падаха 22% от БВП, а на 0,1% от свръхогатите 11% от БВП. В същото време доходите на средната класа практически бяха замразени.”
Освен това американските закони относно финансирането и лобирането на избирателните кампании, позволи на богатите американци да спечелят невиждано могъщество.
Най-могъщите компании в САЩ лесно купуват парламентарно мнозинство, което да прокарва нужните на суперкласата закони. Така например 40% от разходите в изборните кампании в Америка идват само от една стотна от процента от гражданите.
В Америка отдавна никой не спори, че “големите пари” подкопават основата на американската демокрация. Но възможно ли е да настъпи обрат в тази разрушителна тенденция? Някои автори са скептични и сматят, че трендът за задълбочаващо се неравенство се дължал на технологичния прогрес. Други автори смятат пък, че американското общество би могло да се пребори с концентрацията на политическата власт с помощта на нови закони и правила. Но нали тези закони и правила отново ще се създават от суперкласата и нейните представители.
Ще напомня за яростта, с която движението “Окупирай Уолстрийт” се нахвърли върху хипертрофираната власт на свръхбогатите. Резултатът бе обаче, че това движение бързо изчерпи силите си.
Да се очаква че самите най-богати ще прокарат разделителна линия между финансово-икономическата мощ от една страна, и политическата власт от друга страна е просто една изключителна илюзия. От историята, както и от днешното съвремие, можем да извлечем само една поука в това отношение – Единственото противодействие на неограничената власт на свърхбогатите е обединяването и упоритата борба на обикновените граждани. Друг път просто няма.

А цялата истина е, че Демокрацията си е чиста - Плутокрация, и то, изключително - еврейска, и в Русия, и в САЩ, и, ако щете, в Бангладеш...
Едва ли на автора на тази статия не е известно, че абсолютно всичките "руски" олигарси, "случайно" са - евреи. А такива са, и в САЩ, и в Англия, и в цяла Европа, и в целия свят (не е шега, и съвсем не е несериозно)!
Освен това, спомнете си или проучете, че идеализираната демокрация (както и комунизма!), навсякъде и винаги, е установявана, не само насила, но винаги със страшни терористични революции, подготвени и изпълнени изключително от Еврейството, в лицето на юдомасонството, начело с евреите - банкери (начело с Ротшилд).
Ето това е демокрацията: Установява се със страшно и даже - невиждано насилие, и се ръководи, задкулисно или полу-открито, от евреите - банкери, които контролират печатането на парите във всички държави, до такава степен, че реално всичките пари в света са в техните каси - и в техните ръце. А и в тази публикация се признава, че в когото са парите, той реално командва и притежава - абсолютно всичко, вкл. финансите, икономиката, търговията, идеологиите, партиите, задължителното светско образование, културата (която всъщност е - анти-култура), медиите, правителствата, науката, и особено - спец-службите - във всички страни. И въпреки привидната разнообразност на режимите в страните по света, навсякъде, и винаги, народите са държани под някакъв вид - феодализъм или крепостничество. Така е и при демокрацията (или, по-точно - демонокрацията)!!