Първо, въпросът опира до това,  какво наричаме депресия. За съжаление отсъстват понятия и концепции, които да описват реалното състояние на сегашната ситуация на световната икономика. Смята се, че рецесия означава свиване на производството. Докато експанзия е тъкмо обратното. Но икономиката в САЩ престана да се свива още в средата на 2009 година. Въпреки това, 53% от американците смятат, че страната е още в рецесия, под което разбират “лоши времена”. Кой може да каже обаче, че тези 53% са на грешна позиция?

В крайна сметка безработицата надмина 7% в продължение на 5 години. И то въпреки, че милиони обезкуражени американци вече не търсят работа. Сондажите на общественото мнение показват, че обществото е дълбоко песимистично. При миналите рецесии, значително над половината американци са били убедени, че доходите им ще нарастнат през следващата година. Сега не се случва нищо подобно. Частта от американците, очакваща повишение на доходите е под 45% и над половината американци не се надяват на подобрение на семейния бюджет. Според някои изследователи, масовите негативни очаквания са признак и сигнал за перманентна промяна в психологията на консуматорите, което подкопава евентуалното икономическо възстановяване на САЩ.
Този песимизъм далеч не винаги е съществувал. През 70-те години на миналия век, например, едновременната стагнация наред с високата инфлация и безработица противоречеше на тогавашната икономическа теория, според която увеличаването на безработицата намалява инфлацията и обратно. Тогава се създаде термина стагфлация. Това явление увеличи индекса на недоимъка. Този индекс на недоимъка събира заедно инфлацията и безработицата. По този начин 6% безработица се събира с 6% инфлация, което прави индекса на недоимъка 12%. През 1979 и 1980 години този индекс досдтигна 20%!

Сериозният анализатор Пол Крюгман неотдавна изказа идеята, че “депресивните условия” могат да продължат с десетилетия. Така или иначе не съществува общоприета дефиниция на сегашното социално-икономическо положение. Особено по времето на глобална криза.

Според установените стандарти САЩ не са в депресия, или почти в депресия. Икономиката на САЩ показва прираст и са създадени 7 милиона работни места. Безработицата бе двуцифрена само в продължение на 1 месец /10%/ през 2009година. Това няма абсолютно нищо напомнящо Голямата депресия от 30-те години на миналия век, когато безработицата скочи на 32% през 1932 година за сектора на промишлеността и услугите, и на 20% за всички области на икономиката.
Ще изтъкна, че такива високи проценти на безработица са характерни за сктрани от ЕС. В Гърция днес безработицата е 28%, в Испания – 27%,  в Португалия – 16%. Изгледи тези показатели да се подобрят в предвидимото бъдеще са твърде малки.
Секуларната стагнация – тази с държавна намеса, също преживява възраждане. Влязла в употреба през 30-те години, тя целеше да обясни защо Голямата депресия е продължила толкова дълго. В съшност от нея се излиза чак през Втората световна война, когато американската икономика преминава на военни релси и заработва на високи обороти.

Според харвардският Икономист Алвин Хансен, причината е липсата на инвенстиционни възможности. Прирастът на населението тогава спада, някогашният див Запад е отдавна завоюван. Източниците на инвестиции пресъхват, а технологическите им иновации значително намаляват. Като резултат, според Хансен, започва “бавно възстановяване”, което умира още в статус насценди, оставяйки тежка и непреодолима безработица.

Неотадна в лекцията си бившият финансов министър Лари Съмърс извади на бял свят отново “секуларната стагнация”, като хранично и системно състояние на икономиката без съществен прираст.