Доскорошният песимизъм за световната икономика се оказа неоснователен и силно приувеличен. Трите най-големи икономики в света  - САЩ, Китай и Япония, навлязоха отново във фаза на растеж. Ако за момент оставим настрана големите трудности, които изпитва ЕС, а заедно с тях непредвидимото бедствие в останалата част от развиващия се свят, то с основание можем да очакваме умерено ускорение на прираста на глобалната икономика.
На свой ред, това ускорение на прираста на икономиката в глобален мащаб частично зависи от тенденцията, характеризираща световния прираст в дългосрочна перспектива. Наистина за този тренд има много неизвестни, но е желано и нужно да ги познаваме.
Ако се справим с това уравнение ще можем да разберем, колко интензивно ще бъдат разработвани дефицитните природни ресурси или да определим какво ни очаква в непосредственото бъдеще – инфлация или дефлация. Ако можем да предвидим, доколко прирастът е по-висок при очерталия се тренд, ще ни бъде много по-лесно да очертаем глобалната макроикономическа политика. С други думи, ще разберем доколко за нея е характерна експанзията или обратно, понижаване на бизнес активността.
Трендът на растеж в дългосрочна перспектива води до увеличаване на благосъстоянието. Затова ни е необходимо да разберем поне в някои отношения колко бързо се повишава стандартът на живота.
За съжаление обаче, икономическият тренд е скрит под воала на неопределеността, особено в онези страни, където се случват стремителни промени. Ще задам следния въпрос: възможно ли е в дългосрочен план да се наблюдава икономически прираст във всички страни на света? Защото например, ако цените на суровините рязко се повишават, тогава ще наблюдаваме силен икономически растеж в страните износителки на суровини, а в страните вносителки ще се наблюдава икономическо забавяне.
По данните на Международния валутен фонд, през периода на 80-те години на миналия век е имало прираст на световната икономика средно с 3,4%, а през следващото десетелетие с 3,2%. Повечето икономисти осредняват тогавашният тренд на рестеж на 3,3% годишно. Проблемът обаче е в това, че стабилният тренд в развитието на глобалната икономика не показва вариациите около този среден процент, а на нивото на отделните страни се манифестира променливостта в икономиката в продължение на цели десетилетия. Така например през 90-те години на миналия век икономическото положение в Япония – тогава втората световна икономика по БВП, положението беше значително по-лошо отколкото през първото десетилетие на 21-ви век.
През това първо десетилетие се наблюдаваше по-силен растеж, отколкото се очакваше от икономистите в глобален мащаб. И това бе така въпреки явния спад през последните години. Стартирайки от 2001 година до 2010 година, световният икономически прираст средно бе 3,7%, което е по-висок прираст от този през 80-те и 90-те години на миналия век.
Някои анализатори обръщат особено внимание на ситуацията в БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай, защото структурното развитие на тези страни предпоставяше по-високи темпове на растеж. Други анализатори обратно, обръщаха по-голямо внимание на “меката” кредитно-парична политика. В светлината на тази песимистична гледна точка, рязкото увеличение на цените на суровините през миналото десетилетие се разглеждаше като инфлационно, а това означава, че светът далеч не се простира според чергата си. Това от своя страна доведе до неизбежния крах през 2008-2009 година.
Както можеше да се очаква тези две гледни точки подрабират различни стратегии. Песимистите например тръвдяха, че при такива икономически турболенции, изпитвани от мнозинството развиващи се страни, е необходимо да се постави под контрол движението на капиталите. Това твърдение е твърде спорно, защото в много страни с развиваща се икономика положението бе нормално, въпреки глобалната нестабилност. Ще дам един много поучителен пример. ООН планираше да намали два пъти глобалното равнище на бедност за периода 1990-2015 година. Тази цел бе постигната изпреварващо с пет години.
Сега глобалната икономика много зависи от развитието на икономиката в Китай. В края на 2013 година китайското промишлено производство нарастна с още един трилион долара, надхвърляйки равнището от девет трилиона долара, което превишава половината от БВП на САЩ. При такъв бърз растеж на китайската икономика несъмнено ще бъде даден тласък и на прираста на глобалната икономика.
Ако вземем предвид новата китайска стратегия, предложена от управляващите в Пекин през ноември тази година и отчетем оптимистичните очаквания на финансовите пазари, свързани с Китай, спокойно мога да прогнозирам ускоряването на темповете на прираст.
Вероятността от такова развитие е напълно реална. Развитите индустриални държави от еврозоната, Япония, Великобритания и най-вече САЩ, се сблъскват с подобни проблеми на тези в страните с развиващи се икономики. Но внимателният анализ на икономическото развитие на тези държави след 2011 година показват, че сериозните пречки по пътя на икономическото възстановяване са много малко вероятни. През текущото десетилетие светът вероятно ще бъде оптимистично учуден като види, че глобалния икономически прираст ще надмине предишните очаквания.